Болестта, която застигна Антонио в края на 50-те години, изключително много напомняше на онази, от която започнал да страда Франческо трийсет години по-рано. Но когато баща ми умря през I960 година, лекарите все още не бяха сигурни какво му имаше. Според някои ставало въпрос за болестта на Лу Гериг.
— Бях само на десет, когато той умря. След колежа поех ръководството на веригата. Братът на татко, Енцо, също играе важна роля в семейната история. Когато баща ми поел ръководството…
Ню Йорк Сити, 1925-1969
… Енцо бил на петнайсет години. Тийнейджърската му самоувереност, резултат от бързото му съзряване, го била убедила в едно: никога нямало да прекара живота си зад аптекарско гише. Нито заради баща си, нито заради брат си. През целия си живот изпитвал някакво безпокойство, някаква нервност. Всичко го отегчавало. По едно време си намерил приятелка, която била с няколко години по-голяма от него. Поканили го да се присъедини към бандата италианци, която управлявала квартала. Вълнението внасяло цвят в живота му. След пет години, когато бил на двайсет, в САЩ бил въведен Сухият режим79. Бандата му печелела много от незаконната продажба на алкохол. Благодарение на това той най-накрая успял да си купи свой собствен апартамент. Издигал се в бандата. След множество мимолетни връзки най-накрая се оженил за Джоя. Синът им Луиджи се родил през 1959 година.
Той ми е братовчед. Всъщност дойде с мен в Рим. Много му се искало да посети селото, което дядо Франческо и баба Кармела напуснали преди сто и двайсет години.
— Какви бяха отношенията между баща ви и чичо ви? — попитах аз.
— Татко не искаше да има нищо общо с него. Едва след няколко години разбрах защо. Чичо Енцо ръководеше една от мафиотските банди в Ню Йорк.
— А между вас и Луиджи?
— Поддържахме връзка през годините. Той бързо беше приет в бандата на баща си и зае мястото му само няколко години след смъртта му. През цялото това време се опитваше да ме привлече. Аз обаче — започна той и се прекръсти — съм посветил живота си на Бог и Исус Христос.
— Защо се опитва да ви включи в бандата си?
— В основата на мафията винаги е било семейството. Освен това иска да използва компанията ми, за да пере милионите си. Но конфликтът между нас има по-дълбоки изражения.
— Конфликт? — попитахме едновременно аз и Козимо.
— Когато Луиджи осъзна, че не искам да работим заедно, насочи омразата си към мен. Не открито и честно. Не е толкова корав. Но тайно ми пречи. Имам много доказателства за това.
— Казахте, че конфликтът ви има по-дълбоки изражения — напомних му аз. — Какво е станало?
— Обладан е от дявола.
Понечих да се изсмея, но се спрях: Парчели не се шегуваше.
— Точно така — продължи той. — Дяволът е изпълнил сърцето му. Не го е грижа за Божията воля. Той самият иска да седи на трона на дявола.
— И въпреки това сте го взели на самолета си?
Устните му се разтеглиха в лукава усмивка.
— Той не знае, че съм прозрял истинските му мотиви. В „Кръстникът“ Майкъл Корлеоне казва, че човек трябва да държи приятелите си близо, а враговете си — още по-близо. Умен съвет. Не е ясно дали Корлеоне черпи тази мъдрост от Сун Дзъ, или Макиавели. Независимо от това тя е в основата на връзката ми с Луиджи през всичките тези години.
— Ами вашата история? — попитах аз.
— Моята история?
— Не споменахте много за себе си.
— Татко беше превърнал Francesco’s в една от водещите фармацевтични вериги в САЩ. Аз разширих бизнеса, включвайки и здравни застраховки, финанси, фондове и недвижими имоти. През последните няколко години оставих ежедневното ръководство на по-млади хора, но допреди миналата година бях председател на борда. Сега съм се посветил най-вече на филантропския фонд на компанията. През всичките тези години аз и бизнесът ми бяхме причислявани към мафиотските дейности на другия клон на семейството — обясни той, поклащайки глава. — Полицията, медиите, данъчната служба — всички са решили, че се подразбира, че успехът ми се дължи на връзките ми с мафията. Опитвал съм се да отрека това. Но никой не ме слуша. Въпреки че сме поддържали връзка през годините, винаги съм се дистанцирал от бизнеса на Луиджи. Независимо от това обвиненията срещу мен остават, подобно на воня в някоя стая. Чести проверки на счетоводните ми книги, безсмислени полицейски разпити, скрити намеци в анализи във вестниците. Добрите ми дела — даренията за изследвания в областта на рака, университети, църковни общности и хуманитарни цели — биват определяни като най-обикновени опити да си купя подкрепа. Татко не искаше да има нищо общо с гангстерското царство на по-малкия си брат. Но изглежда, е безсмислено да се боря да убедя обществото, че не всички сме злодеи.
79
Сух режим — повсеместна забрана върху производството, вноса, преноса и продажбата на алкохолни напитки в САЩ, която важала от 1920 до 1933 година. Целта била да се сложи край на алкохолизма, домашното насилие и политическата корупция. — Б.пр.