— Което е?
— Парите. За него писмото представлява business opportunity80. Колко може да струва то?
— На черния пазар? Изключително много — отсече Козимо.
— Типографска версия на „Книга на Мормон“ от 1830 година беше оценена на над трийсет и шест милиона долара — обясних аз. — Един от бележниците на Леонардо да Винчи81 се продаде за много над петдесет милиона. Писмо на две хиляди години, написано от Пилат? Мисля, че ще струва двойно повече. А може би и отгоре.
— Освен това… Не, не е възможно…
— Какво?
— На самолета Луиджи ми сподели, че работел с Ватиканската банка по някакъв проект. Не пожела да ми даде подробности. Но възможно ли е да използва писмото, за да ги изнуди по време на срещите им?
— Луиджи или началник-щабът ви знаеха ли, че ще ходите в манастира?
— Не. Началник-щабът знае само, че съм в Рим.
— Тогава Тони Еспозито как е успял да ни намери тук?
Двамата с Козимо се спогледахме. Проверихме всичките си дрехи. Джобове, шевове, гънки на навити ръкави и крачоли. Не намерихме нито микрочипове, нито проследяващи устройства.
— Минибусът! — възкликнах аз.
Парчели махна с ръка на пазача да се приближи.
— На чие име са регистрирани минибусите на манастира?
На пазача му се наложи да отиде да провери. Когато се върна, съобщи на Парчели, че поради данъчни съображения всички превозни средства на манастира били регистрирани на ордена. Старецът погледна към мен и Козимо и кимна. Минибусът сигурно беше регистриран на адреса на манастира.
— И така… — започнах аз. — Какво ще стане с нас?
Парчели ме погледна в очите.
— С вас ли?
— Да. С мен и Козимо. Какво ще стане с нас сега?
— Аз казах каквото имах да казвам. Исках да споделя историята си с вас. Заради баба. Какво ще правите оттук нататък, зависи от вас.
Парчели кимна на пазача. Той отключи едно чекмедже, извади отвътре пластмасова кутия и ни даде телефоните ни. Включих моя. Нямах нови съобщения от непознатия. Сред имейлите ми имаше един с анализ, изпратен от историк от МНД: „Папската була Regnans in Excelsis била издадена от папа Пий V на 25 февруари 1570 година. Чрез безмилостните думи, използвани в нея, той оттеглил подкрепата си от така наречената «Кралица дева»: Елизабет I. Заглавието е взето от инципита в булата и означава нещо от сорта на «решение на Бог, който е на небесата». Кралица Мария I, по-известна като Мария Тюдор и още повече като Кървавата Мери, била върнала Англия в лоното на католицизма. След смъртта ѝ обаче нейната полусестра Елизабет отменила това решение. Папата ѝ отмъстил, като я отлъчил от Църквата“.
Всичко това беше удивително. И все пак не хвърляше нова светлина върху пергаментите от гроба на Ириней.
— Какво ще правим сега? — попита Максимо Парчели.
— Би било хубаво Тони Еспозито да спре да ни следи — отбелязах аз.
— Полиция? — предложи Козимо.
— За тази цел ще трябва да свържем него и за предпочитане, Луиджи с убийството на Рицо — заяви Парчели.
— Значи се налага да ги хванем в крачка — реши Козимо. — Но как?
— Имам идея — казах аз.
Сине мой,
Времето застига всички ни. Без да се усетиш, безкрайното бъдеще, което решаваш, че се простира пред теб, щом навършиш двайсет години, става все по-кратко и по-кратко с годините. Животът е изпълнен с надежди за онова, което ни очаква. Смъртта представлява само студено течение. Но един ден ще осъзнаеш, че си живял по-дълго от времето, което ти остава. Миналото безмилостно ще настигне бъдещето.
Никоя история не е такава, каквато си мислим. Животът и смъртта на Исус могат да се опишат по много начини. Във всяка от тези истории ще се съдържа зрънце истина. Но никоя няма да представи цялата. Аз знам ли истината? Би било арогантно от моя страна да твърдя това. Но имайки предвид наблюденията, размислите ми и всичко, което са ми разказали, все пак смея да твърдя, че съм разбрал какво всъщност стана, когато заловихме и разпнахме този Исус, а после той съвсем неочаквано възкръсна. През дните и седмиците след разпъването плъзнаха слухове. Говореше се, че някакви жени купили благовонни масла, с които да намажат тялото му след края на еврейския шабат. Отишли до гроба в понеделник. Пристигнали по изгрев-слънце. С помощта на пазачите избутали големия камък. Хората ми твърдят, че били видели Исус съвсем жив вътре. Носел дълга бяла роба. Жените се разбягали ужасени. По-късно се явил и на онези, наричани апостоли, и на една жена, с която прекарвал много време заедно. Аз самият се досещах, че това няма как да е истина. Със собствените си очи бях видял вкочанения му труп и празните очни кухини, дело на птиците. А и бях усетил миризмата на тяло, висяло на кръст през един дълъг горещ ден и вечерта след това. Да не би да му бяха пораснали нови очи, тялото му да беше спряло да гние и изчезналата кожа да се беше възстановила? Дори и еврейският бог не е толкова могъщ.