Тони следеше точката километър по километър.
2
Утринните слънчеви лъчи падаха косо през мръсните прозорци на стаята за специални операции в полицейския участък в Рим. Върху големи екрани, окачени на едната стена, премигваха дигитални карти на града. Позициите на полицейските коли бяха обозначени със светли точки. В стаята вече беше топло и миришеше на почистващи препарати и пот. Десетки агенти — всичките с извити микрофони и бели слушалки със спирални кабели — се занимаваха с високотехнологичната система.
Аз, Козимо Д’Анджело и Максимо Парчели седяхме най-отзад заедно с Джорджо Ломбарди от флорентинската полиция. Той представляваше друг полицейски район, така че в момента нямаше никаква власт. Наблюдаваше колегите си с типичната за флорентинците арогантност, облегнал се назад на стола си и скръстил ръце. Мислеше си, че идеята за тази операция е негова. Но всъщност беше моя. Той просто не го знаеше. Ако се замислеше, би осъзнал, че аз я засадих в ума му, когато му се обадих вчера. Хитро му разказах всичко, което знаех за мафиота Тони Еспозито. Едно по едно. Изпратих му паспортната му снимка и го помолих да я сравни със записите от охранителните камери пред библиотеката. Попитах го и дали би могъл да провери в кой хотел беше отседнал във Флоренция, преди да се премести в моя. Предположих, че може да е оставил следи в стаята или контейнера за боклук. Накрая решително заявих, че сигурно е сложил проследяващо устройство в куфара ми. Останалото се нареди от само себе си. Ломбарди стигна до същите заключения и измисли същия план като мен: да примами Тони Еспозито в капан.
Операцията течеше с пълна пара. Цивилна патрулка, следвана от две цивилни коли и полицейски хеликоптер, беше взела куфара ми от хотела в Сан Марино. Акцията беше водена от антитерористичното звено на полицията, Nucleo Operativo Centrale di Sicurezza, и антимафиотското звено, Direzione Investigativa Antimqfia. Джорджо Ломбарди искаше да арестува Тони Еспозито за убийството на Самуел Рицо. Нито антитерористичното, нито антимафиотското звено искаха да се месят в убийство в Тоскана. Когато от наркоотдела на полицията и антитерористичното звено разбраха за плановете за арест на Еспозито, поеха ръководството на операцията. От федералната полиция се интересуваха само от шефа му Луиджи Парчели, когото наблюдаваха от пет месеца. Вчера го бяха видели, когато за първи път се срещнал с capo-то на Ндрангета в Рим, а после и с един подкупен кардинал от Ватиканската банка. Подозираха, че е замесен в мащабен трафик на кокаин между Мексико, САЩ и Италия. И не само това: заедно с Ндрангета и един нелоялен кардинал се опитваха да измъкнат от Ватиканската банка стотици милиони долари. Анонимен източник, който работеше в банката, беше подал сигнал за това в полицията.
Аз самият просто исках да оставя целия този случай зад гърба си.
Колоната от цивилни полицейски коли спря в село Калдаре, където магистралата, идваща от север, срещаше пътя, по който се влизаше в Рим. Там съгласуваха по-нататъшните си действия с ръководителите на акцията и ударния отряд. Всички бяха съгласни да преминат към втората част в девет и половина. Ако Тони Еспозито все още следеше куфара ми, което беше сигурно, щеше да се досети, че съм го взел от Сан Марино и се връщам в Рим. Развиеха ли се нещата в наша полза, щеше да реши, че писмото е у мен.
След това щеше да се опита да го открадне.
От полицията бяха наели три апартамента в хотела, в който щяхме да го примамим. Те обикновено бяха запазени за финансови магнати, държавни глави и рок звезди хедонисти и можеха да се резервират поотделно или като един цял апартамент.
Напълно доброволно предложих на полицията аз да съм примамката.
3
Седях на широкото двойно легло и приличах на нервно, девствено подобие на мъж, очакващо невястата си. Коленете и ръцете ми трепереха. Лепнех от пот. Зад леглото и дивана във всекидневната се бяха скрили въоръжени полицаи. От другата страна на вратата на спалнята беше застанал агент, който държеше нещо, което наричаха fashbang. Шокова граната. Не била опасна; пукотът и проблясъкът само щели да ме парализират. Много благодаря. В съседните апартаменти чакаха десет-петнайсет мъже от ударния отряд на полицията в Рим. Отвореният ми куфар лежеше върху столче за куфари. Полицаите бяха намерили малкото проследяващо устройство, пъхнато в малък процеп в шева на подплатата му. Според антитерористичното звено представлявало state-of-the-art82 и сериозна технология. Подобни миниатюрни проследяващи устройства били използвани най-вече от търговци на оръжие и наркотрафиканти. Устройството беше включено. Тони Еспозито го наблюдаваше. Дали щеше да се задоволи само да ме следи? Едва ли. Луиджи Парчели знаеше, че не разполага с много време. Ако искаше писмото, Тони трябваше да действа сега.