За щастие, имах време да мина през един магазин и да си купя нови дрехи. Сега поне не приличах на клошар, както беше случаят с дрехите, заети от Козимо.
Ефирни пердета спираха ярките лъчи на слънцето. Долу на улицата се чуваше шумът от преминаващи коли и избръмчаването на някой и друг преливащ от енергия мотоциклет. Появи се кола с включени сирени, а после се отдалечи. Отвън в коридора се отвори врата. Една жена кокетно се изсмя. В съседния апартамент изпращя уоки-токи, след което беше заглушено. Някакъв полицай прошепна нещо.
Умирах от страх. Нямаше причина да се правя, че не е така.
Чух сигнала за получено съобщение на телефона си. Тони Еспозито?
Нервно го извадих от калъфа, закачен за колана ми, и го отворих.
Мултимедийно съобщение. Стара рисунка. Ксилография83? Може би монета? Рисунката представляваше мъж със странна шапка — или кошница с плодове на главата.
Беше написано: „Гедеон“. В следващия миг по-скоро се ядосах, отколкото да се заинтригувам. Нямах време за тези глупости. Не и в момента. Раздразнено пъхнах телефона обратно в калъфа. Нямах сили за още ребуси, анаграми, шифри и загадки. Вълшебната библиотека. Йезуитският орден. Келтският възел. Regnans in Excelsis. А сега: Гедеон.
От уоки-токитата се разнесе кратък, многотонен сигнал.
— Attenzione! Posizione uno!84
Последвалото съобщение беше от полицая, оставен да наблюдава долу при рецепцията:
— Обектът пристигна.
Тоест Тони Еспозито.
— В бойна готовност! — нареди ръководителят на акцията.
— Attenzione! Обектът тръгва към стълбите — докладва наблюдаващият полицай. — Не се обърна към служителката на рецепцията. — Пауза. — Обектът вече се качва по стълбите.
Според полицията проследяващата програма беше точна до няколко метра. На Тони Еспозито му отне няколко минути да разбере на кой етаж и в коя стая съм. Когато най-накрая потропа на вратата, се стреснах.
— Yes? — провикнах се аз. Гласът ми трепереше толкова силно, че със сигурност се беше досетил, че нещо не е наред.
— Room service!85 — отвърна той.
Много оригинално.
— Momento!86
Тръгнах към двойната врата на апартамента с треперещи крака.
Завъртях ключалката, поемайки си дълбоко дъх.
— I didn’t order room service87 — казах аз.
Той изрита вратата, отваряйки я със страшна сила.
4
Белтьо се олюля назад.
Тони огледа стаята с вдигнат револвер. Надясно. Наляво. Беше чисто. Отпусна рамене. Затвори вратата със задник. Белтьо го погледна уплашено в очите. На Тони винаги му беше харесвало това главозамайващо чувство за власт. Огледа се за писмото. Или хартиената подвързия, в която можеше да е пъхнато. Или папката за документи.
— Писмото? — попита Тони.
Белтьо поклати глава.
— Къде е?
— Не е тук.
— Тогава защо сутринта отиде до Сан Марино и се върна?
Белтьо преглътна. След това зашари с очи.
Коремът на Тони се сви на топка. Нещо не беше наред.
5
Острият, силен трясък на шоковата граната ме парализира. Ушите ми запищяха. Проблясъкът, който наподобяваше хиляди експлодирали слънца, ме заслепи. В стаята нахлуха въоръжени полицаи, движещи се около нас като неясни силуети. Въпреки пищенето в ушите си успях да чуя извиканите заповеди:
— Polizia!
— Armed police!88
— Get down!89
Двама полицаи се нахвърлиха върху Тони Еспозито и го свалиха на земята. Трети изрита револвера му надалеч. Вместо да му сложат белезници, вързаха здраво ръцете му с пластмасови каишки отзад на гърба. Беше неутрализиран само за няколко секунди.
„Много бързо стана“ — промърмори татко.
Той падна от една скала и умря. Оттогава минаха четиресет години. Странна история. Едно от въжетата се скъсало, докато се спускал надолу. После от полицията откриха, че се е опитал да убие другаря си по катерене и най-добрия си приятел — Трюгве Арнтцен. Заради връзката му с мама. Станал жертва на собствения си хитър план.
83
Ксилография — техника и изобразителното изкуство. Вид резба или гравюра върху дърво. — Б.пр.