„Така става понякога“ — отбеляза той и въздъхна.
С усилие се изправих на крака. Джорджо Ломбарди влезе в стаята и клекна до Тони Еспозито.
— Buongiorno — поздрави го после с пресилена любезност.
— Fuck you!90
Трудно ми беше да повярвам, че този мъж е достатъчно изтънчен, за да ми изпраща тайнствени съобщения с исторически, митологични и религиозни препратки. Не беше толкова изискан. Освен това нямаше причина да ме обърква. Тони Еспозито беше от хората, които изпращаха съобщения с главни букви и много удивителни знаци.
Ломбарди стегна вратовръзката си.
— Signore Еспозито, аз съм инспектор Ломбарди от полицията във Флоренция.
— I don’t give a fuck who you are.91
— Арестуван сте за убийството…
— Fuck the fuck off wanker!92
— … на Самуел Рицо в „Библиотека Медичи“ по-миналия петък.
Върху лицето на Тони Еспозито се изписа изненадано изражение, което вероятно показваше, че е невинен и за това убийство, и за всички останали престъпления, извършвани някога от хората.
Ломбарди и един полицай го вдигнаха на крака.
— Аз съм американски гражданин — заяви Еспозито. — Настоявам посолството ми да бъде уведомено за ареста ми. Незабавно.
— Разбира се, господин Еспозито — съгласи се Ломбарди и си оправи сакото. — За ваше сведение сте заснет от охранителни камери пред „Библиотека Медичи Лауренциана“ около времето, по което е убит Рицо.
Много умно пропусна да спомене, че снимките са неясни.
— Да, бях във Флоренция — потвърди Еспозито. — Фактът, че съм бил заснет пред една от основните туристически забележителности на града, не ме прави убиец.
— Това само по себе си е косвено доказателство — твърде угоднически се съгласи Ломбарди. — Но на първо място разполагаме с ДНК. Вашата ДНК. И дори отпечатъците ви.
— No fucking way.93
Еспозито се държеше като английски дог, с който са се отнасяли зле.
— Наистина ли взехте хартиената подвързия с „Ла Национе“ без ръкавици, преди да я изхвърлите?
Ясно видях как Еспозито се предава.
— След като сте напуснали библиотеката, сте изхвърлили подвързията и вестника в контейнера за рециклиране на хартия в хотела — обясни му Ломбарди. — Похвално е, че се грижите за околната среда! Изпразват контейнера само веднъж месечно. Тоест след три дни.
— Не съм го убил — отсече Еспозито.
— Ще си го отбележа.
— Той падна!
Ломбарди го погледна по начин, който следваше да го накара да дообясни.
— Да, бях там. Преследвах го. Но не съм виновен, че се покатери на скелето.
— Някои може би биха казали, че сте го гонили?
— Той падна! Не съм го бутал. Стъпи на една хлабава дъска. После тя се обърна. Не беше достатъчно добре закрепена.
При разговора ми с Ломбарди във Флоренция той намекна същото.
— За кого работите? — попита инспекторът.
— За никого. Independent contractor.94
— Луиджи Парчели наемал ли ви е?
По погледа и трепването на мускулите по лицето на Еспозито си личеше, че осъзнава, че защитата му рухва.
— Без коментар.
— Къде е той в момента?
— Аз… не знам.
— В Рим е, нали?
— Не знам къде е Луиджи, мамка му! Fuck!
— Прекарали сте половината нощ в компанията му.
— I know nothing.95
— Very well.96 Щом не ни съдействате, голяма част от обвиненията ще бъдат насочени към вас. Помислете си за това.
— Нямам какво повече да кажа. Настоявам веднага да уведомите американското посолство за ареста ми.
Преди двама полицаи да изведат Еспозито от стаята, Ломбарди конфискува телефона му. Той разпалено протестираше.
— Нужна ви е заповед за обиск, за да се ровите в телефона ми — настоя той.
Ломбарди го вдигна към него и го отключи с помощта на приложението за лицево разпознаване.
— Това е нарушение на човешките права! — извика Еспозито.
Ломбарди прегледа списъка с обаждания, след което махна на ръководителя на ударния отряд и на мен, за да се приближим, и ни го показа.
— Един и същи номер му е звънял пет пъти през изминалия половин час.
„Луиджи Парчели“ — досетих се аз.
6
Тримата излязохме от хотела. Навън беше горещо. Една цивилна полицейска кола ни чакаше на тротоара. Имаше сериозно задръстване. Младият шофьор пусна сирената. Колите неохотно се отдръпваха, за да ни направят път. Затворих очи, все още замаян и объркан от шоковата граната. В главата ми беше пълна каша. Тони Еспозито бе арестуван, но все още не бях разгадал мистериите, с които се занимавах. А това ме притесняваше. Някой ми изпращаше неразбираеми ребуси и шифри. „Гедеон 11-34-40“ — поредната библейска препратка? Освен това още не бях приключил разговора си с Козимо. По очевидни причини. Къде беше скрил писмото? На сигурно място ли беше? Трябваше да размишлявам върху толкова много неща.