Двамата с Козимо отново огледахме изложбата на Нострадамус.
— Под тази купчина скрих писмото — тихо заяви той, посочвайки към съответната купчина. — Пергаментите бяха съвсем малко по-големи от писмата на Нострадамус, но това би направило впечатление на един-двама души.
Прочетох предсказанието:
Картончето до него гласеше: „Колкото и невероятно да звучи, в това известно пророчество от 1555 година Нострадамус предсказва кацането на Луната през 1969 година, случило се над четиристотин години по-късно“.
След това отидохме в лабораторията, където Леонардо Романо и Катерина Коломбо тъкмо реставрираха крайния лист и напуканата кожена подвързия на една Библия от 1708 година. Лицата и на двамата грейнаха. След като им представих Козимо, Катерина попита дали има нещо ново за пергаментите. Ако ги бяха откраднали двамата с Леонардо, тя се преструваше толкова добре, че дори академията, определяща кой ще спечели Оскар, би се впечатлила.
Разменихме си общи приказки и накрая успях да вметна един важен въпрос:
— Тази изложба на Нострадамус е интересна. Кой е кураторът?
— Беатриче Моранди — отговори Леонардо.
— Тя има ли връзка с лабораторията?
Леонардо се засмя. Катерина го сряза с поглед.
— Не, не! — отсече той.
— Тя е библиотекарка — обясни Катерина.
— Отговаря за колекцията от ръкописи — добави той. — Особена жена.
— В какъв смисъл? — поинтересува се Козимо.
— Малко е жалка.
— Замълчи! — скастри го Катерина.
— Ама такава е!
— Жалка? — попитах аз.
— Просто е особена — заяви Катерина.
— И още как — промърмори Леонардо.
3
Кабинетът на Беатриче Моранди се намираше в едно закътано крило на библиотеката. На табелката на вратата пишеше: BEAT ICE MORA DI. Някой пакостник беше махнал две от буквите. Двамата с Козимо се спогледахме, след което аз почуках на вратата. Извикаха ни да влезем.
Моранди беше съвсем дребна жена с лице с много остри черти, като на птица, и буден поглед. Щом ме разпозна, се стресна. Сигурно ме беше виждала в някоя от онези програми по телевизията, които непрекъснато се въртяха.
— Добър ден — поздравих я аз.
Тя вдигна ръце пред гърдите си, сякаш за да се защити, и опря сплетените си пръсти в брадичката си. Погледна въпросително към Козимо, без да поздрави, а той се представи с официален тон.
Тя продължаваше да мълчи. Накрая се сви зад бюрото си, предизвиквайки съжаление. Нямаше стол за посетители, така че двамата с Козимо останахме прави.
— Интересна изложба — отбеляза той. Най-вече за да наруши настъпилата тишина.
— Благодаря — едва чуто отговори тя. Преглътна. Накрая събра смелост и попита: — За какво става въпрос?
Гласът ѝ беше уплашен и ядосан.
Странното ѝ поведение — хем стреснато, хем агресивно — ни изненада. Затова отначало никой от нас не успя да отговори.
— Не може да се каже, че предсказанията на Нострадамус са особено точни — предизвиках я аз. Това не беше отговор на въпроса ѝ, а по-скоро опит да я накарам да говори.
— Зависи от гледната точка — заяви тя.
— Така ли?
— Това е най-посещаваната изложба на библиотеката от години насам.
— Поздравления — каза Козимо.
— Нали хората не продължават да вярват на небивалиците му? — попитах аз.
— Небивалици?
— Лесно е да предскажеш войни, катастрофи, глад и пандемии, стига да не споменаваш точно за кога и къде се отнасят — заявих аз. Нострадамус се е изразявал толкова общо, че впоследствие можеше да откриеш каквото си искаш в стиховете му. Приписваха му се десет хиляди предсказания. Чуми, суша, земетресения, наводнения, смърт на крале, войни и нашествия. — Рано или късно е щял да познае.
— Може и така да се разсъждава.
— Вие самата вярвате ли в предсказанията му?
— Смятам, че има интересен поглед върху бъдещето. За това ли сте дошли? За да си говорим за Нострадамус?
— Предполагам, че знаете за писмото на Пилат, намерено в гроба на Ириней в Лион.
99
— Б.а.