Нямаше ли да се откажат най-накрая? Бях прочел, бях видял и все още не разбирах нищо.
„Като начало би могъл да се опиташ да се концентрираш“ — предложи татко.
Приготвих си елементарна вечеря — две пържени яйца, бекон и печени картофи — и отидох в стаята, която ползвах за кабинет. Ако бях по-преуспял мъж, тази стая би била на двайсетгодишния ми син или дъщеря, които сега щяха да учат медицина в Цюрих. Но пропилях шансовете си. Такива като мен ги наричаха стари ергени. Над петдесетгодишни, неженени и бездетни.
След вечеря си направих чаша черен чай с канела, кардамом и пипер и го сложих върху бюрото в кабинета, където щях да размишлявам върху неразбираемите следи, които някой ми изпращаше.
Този път започнах от Гедеон. В Книга на съдиите в Стария завет беше споменат като пророк, войник и съдия. Възможно ли беше 11-34-40 да означава глава 11, стихове 34-40? Отворих Библията на съответното място и попаднах на историята на военния командир Ефтай, който живял в Гилеад. Имал едно дете: дъщеря. След победата си над амонците обещал на Бог да принесе в жертва първото същество, което излезело от дома му в Масфа. Но не постъпил разумно. Защото, когато се завърнал, от къщата му с тъпанчета и танци се завтекла да го посрещне именно собствената му дъщеря. Кого всъщност беше очаквал да види?
И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! Ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
Съвестна като типичната дъщеря от Библията, тя се съгласила той да я убие. Но мило го помолила да я пусне да обикаля хълмовете и да плаче два месеца. Да оплаква предстоящата си смърт? Или това, че щяла да умре като девица?
И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил.105
Брутална работа. Принесъл я в жертва на Бог. Горкото момиче! Но защо Бог е позволил това да се случи? В един друг библейски разказ Авраам бил поставен на изпитание, когато Господ му заповядал да убие сина си. В последния момент един ангел слязъл на Земята и го спрял106. Но Ефтай трябвало да пожертва дъщеря си. Да не би той да не е бил толкова набожен, колкото Авраам? Защо Божиите ангели не са го спрели, когато е показал докъде е готов да стигне?
И каква, за бога, беше връзката между съдбата на Ефтай и дъщеря му и мен и работата ми?
Една друга теория, която не бях проучил, беше предположението на Козимо 11224445558 да представлява цифрова анаграма, свързана с някаква географска точка. Записах я на един лист и се опитах да намеря някаква логика в нея. Нищо не се получаваше. Не разбирах от географски координати.
Изведнъж ми хрумна една идея. Първо проучих обичайната подредба на числата при географските координати. Дължина, ширина, минути, секунди. След това ми трябваше ориентировъчна точка. Избрах Париж, който се намираше на 48°51’24’’ северна ширина и 2°21’08’’ източна дължина. Ако заменях 48 с 47, щях да попадна на петнайсет мили южно от града. Сменях ли 51 с 50, се озовавах малко по на запад. Досетих се за кое място става въпрос. Поставих всяка отделна цифра от поредицата на съответната позиция. Разместих ги и 11224445558 стана 42°55’41’’ северна ширина и 2°15’48’’ източна дължина, което ме отведе при Рен льо Шато. Това име заемаше централно място в теорията на конспирацията, която гласеше, че Исус е останал жив след разпъването и е избягал във Франция (вместо да се възкачи в рая), а после Мария Магдалена му родила дете. Случайност? Едва ли. Бащата на Даян имаше свой собствен замък там. Виждах наченките на някакво решение на загадките: Вълшебната библиотека беше „Библиотека Медичи“. Vitiosa seces препращаше към йезуитите. Angelic Sex Sinners беше свързано с папската була Regnans in Excelsis, издадена преди четиристотин и петдесет години, а 11224445558 представляваше цифрова анаграма, зад която се криеше Рен льо Шато.
Да, това беше някакво решение. Но за съжаление, в него нямаше смисъл.
Ами Гедеон (или Ефтай)? Келтският възел? Йов?
„Рен льо Шато“ — написах в съобщение до непознатия.
„Съвсем правилно“ — веднага отговори той.
„А сега какво?“
„Сега вече виждаш ли връзката?“
Замислих се. Исус… Юда… Пилат Понтийски… Виждах ли някаква връзка?
„Теорията на конспирацията, според която Исус е избягал във Франция?“ — попитах аз.
Непознатият не си направи труда да ми отговори.
Вълшебната библиотека?