Йезуитите?
Келтският възел?
Regnans in Excelsis.
Гедеон? Ефтай?
Рен льо Шато?
Йов?
Не, не виждах никаква връзка.
След новините прегледах днешните вестници на таблета. Попаднах на нещо забавно: в „Ню Йорк Таймс“ бяха публикували статия, в която излагаха предположения относно това какво ще представи Norway’s renowned archaeological professor Bjorn Belto107 в Лондон следващия четвъртък.
Една новина привлече вниманието ми:
РИМ — В неделя папа Франциск канонизира американката от италиански произход Кармела Парчели. Госпожа Парчели, която починала през 1970 година, си заслужила прозвището „Набожната Кармела“ благодарение на многото хора, които излекувала по така наречения чудотворен начин в Ню Йорк Сити по време на пандемията от дифтерия през 1912 година и полиомиелитната епидемия през 1916 година. Според местните легенди веднъж успяла да съживи десетгодишно момиче. Предполагаемите изцелявания — на папата са били представени над петдесет такива примера — никога не са били доказани с помощта на медицински или научни методи. Въпреки това са били разгледани от специален комитет във Ватикана, който е гарантирал истинността им. Така Кармела Парчели е обявена за светица: света Кармела.
Тази новина ме зарадва. Ако имах номера на Максимо Парчели, бих му се обадил, за да го поздравя.
Дните ми минаваха в усилена работа в университета — истинската ми работа. Бяха се натрупали задачи, които трябваше да се изпълнят. Непрекъснато трябваше да следя работата на студентите, които винаги бяха най-важните. Едновременно с това се бях съсредоточил и върху Проучването за Один. Наистина ли за негов прототип беше послужил мъж, преселил се от Кавказ? Проучването ми започна да набира скорост. Освен това често размишлявах за Пилат Понтийски. Но напразно. Теологичните разбирания на образа му бяха поели в съвсем различни посоки през вековете след разпъването. Някои обвинявали главно него за смъртта на Исус. Други го представяли като инструмент, използван от евреите. След покръстването на Римската империя невинността му се изпарила. Името му било напълно опетнено в името на вярата.
Казано накратко, Дева Мария родила Исус, след което той бил осъден на мъчения от Пилат Понтийски и разпнат, а накрая умрял и бил погребан.
Докато обядвах във вторник — три филии хляб с брюнуст108 — чух сигнала за получено съобщение на телефона си. Отворих го и видях древен нотен лист.
Не след дълго открих, че The Psalms of David in Meeter е първият псалм от старозаветния Псалтир. На съвременен норвежки започваше така: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци“. Сканираният текст, който ми бяха изпратили, обаче беше от 1628 година и бе на английски. Псалтир се състоеше от сто и петдесет псалма. Ако числата 84 и 11 означаваха глава и стих, се получаваше това: „Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат“. Това пък сега какво означаваше? Звучеше ми смътно познато. Къде бях чувал тези думи? Милост, истина, правда и мир… Бяха ми познати, но не достатъчно, че да разбера към какво препращаха.
2
Сградата, в която се помещаваше Теологическият факултет на университета, носеше помпозното име Domus Theologica. Отидох с колелото дотам след работа, за да си поговоря с Аре-Бьорн Скиперща, теолог и приятел от студентските ми години. Имаше кръгло, дружелюбно лице и оредяла коса. Приличаше най-вече на доктор на инженерните науки. Беше вярващ, за разлика от мен. Светът му беше подвластен на някакъв всемогъщ бог. Религиозните му убеждения се основаваха на логически принципи, като например че нищо не можело да бъде създадено от нищо и че съществувало нещо, което било вечно и което винаги го е имало, без да бъде създавано от нещо или някого. Според него беше по-вероятно последното да се отнася за Бог, а не за Вселената. Отидохме в кабинета му. Той ми предложи кафе, а аз му отказах с любезна усмивка — вече го бях опитвал. Разменихме няколко най-общи приказки за откритието в гроба на Ириней, след което минах на въпроса:
— Би ли ми обяснил представата на Църквата за Юда Искариот?
Той веднага ме погледна уморено.
— Бьорн, Църквата разглежда този въпрос от две хиляди години. Теолозите са посветили живота си на това да разберат него и мотивите му за предателството. Като цяло е невъзможно да му се направи психологически профил. Знаем твърде малко за него.
— Защо евангелията го описват по толкова различни начини?
— Авторите им използват образа му като прототип на литературен герой. Той е жертвеният агнец. Създават плашеща фигура, прокарвайки връзка между него и парите, дявола, старата религия и чистия и прост антисемитизъм. Но не забравяй, че той е бил апостолът, който е дръзнал да предизвика Исус. Бил е скептичният сред тях и е имал критическо мислене. Бил е разочарован и ядосан, защото Исус не е бил онзи, за когото го е смятал.
— И затова е бил обладан от дявола?
— Метафорично казано.
— Каква според теб е била ролята на Пилат Понтийски в случая?
Аре-Бьорн ме погледна внимателно.
— Какво всъщност си открил, Бьорн?
Избегнах да дам пряк отговор, като заявих, че се опитвам да разбера тематиката.
— Пилат… — започна той. — В качеството си на римски префект без съмнение е произнесъл смъртната присъда на Исус.
— Без съмнение?
— Разпъването е било римско, а не еврейско наказание, Бьорн.
— Някои мислят, че еврейските жреци са го използвали, нали?
— Това вярване се е наложило по-късно. Отначало цялата вина е била хвърлена върху Пилат и образът му е бил демонизиран. По-късно евреите били обявени за главните виновници за смъртта на Исус. Сега представят Пилат като човек, приел християнството.
— Пилат? Християнин?
— Това е популярна теза. Матей и Лука го представят като справедлив, но слабохарактерен мъж, който всъщност е искал да освободи Исус. За разлика от тях, еврейските автори Йосиф и Филон го описват като непреклонен, алчен и жесток. Въпрос на избор.
Аре-Бьорн ми разказа исторически факти и легенди, но не навлязохме по-надълбоко в образа на Пилат. Усетих, че той започва да губи търпение. Преди да си тръгна, го попитах какво свързва с думите милост, истина, правда и мир от Псалтир.
Той ми хвърли привидно укоризнен поглед.
— Не си ли чувал за четирите Божии дъщери?
— Не. Нима Бог е имал четири дъщери?
— Докторът на Църквата109 Бернар от Клерво представя милостта, истината, правдата и мира, когато тълкува борбата, която водят на небето. Мислех, че това е известен факт.
Изведнъж си спомних защо тези думи ми звучаха толкова познато и се засрамих. В „Държавният закон на Магнюс Лагабьоте“ от XIII век непрекъснато се споменават четирите Божии дъщери — милост, истина, правда и мир — като ранни примери за идеала за равенство пред закона.
Дори това бях успял да забравя.
Върнах се вкъщи. Клечките за зъби си бяха на мястото в процепа между вратата на апартамента и рамката, така че се успокоих. Бях обядвал толкова късно, че пропуснах вечерята и подремнах на дивана. След това изядох няколко филии хляб, като през това време четях вестници на таблета. Докато хапвах филия с прясно сварено яйце и коктейлни хапки с копър, попаднах на една новина, свързана с Максимо Парчели:
107
Norway’s renowned archaeological professor Bjorn Belto (англ.) — изтъкнатият норвежки професор по археология Бьорн Белтьо. — Б.пр.
108
Брюнуст — норвежкото име за специфично кафяво сирене, направено от суроватка с елемент на карамелизиране. — Б.пр.
109
Доктор на Църквата — титла, давана от Католическата църква на лица, които тя признава за важни, особено що се отнася до приноса им към теологията или доктрината. — Б.пр.