Разполагахме с малко информация от исторически трудове110, в които се разказваше за конфликти и сблъсъци между евреите и войниците на Пилат. Евангелията също предоставяха сведения, които не можеха да се определят като достоверни от историческа гледна точка. Но всъщност заслужаваше ли някой античен текст това определение? Не се знаеше нищо за по-голямата част от живота и произхода на Пилат. А на двамата с Козимо не ни беше по-лесно да разберем какво е станало след разпъването. Кога и къде е умрял Пилат? Как? Къде е бил погребан? Знаехме само малко за живота му преди годините, които е прекарал в Юдея, още по-малко за това какъв човек е бил и почти нищо за смъртта му.
Докато обобщавахме информацията, телефонът ми извибрира в калъфа, закачен за колана ми. Бях го сложил на тих режим, за да не ме притеснява. Въпреки това го извадих от калъфа и му хвърлих бърз поглед:
| ♀ | ♀ | ♀ |
| Liluwa | Awan | Azura |
Това нямаше ли край?
Лулува, Аван и Азура? Кои бяха тези хора?
Раздразнено прибрах телефона обратно в калъфа. Нямах сили да се занимавам с тези гатанки и ребуси.
— Лоши новини? — попита Козимо.
— Просто още безсмислени глупости.
Това не беше съвсем вярно. Просто се дразнех, че не намирам смисъл в тези съобщения.
Създадох текстов документ, в който обобщихме цялата известна информация за живота на Пилат след годините, прекарани в Юдея, за да видим с какво разполагаме. Според историка Йосиф времето му като прокуратор приключило, след като войниците му изколили онази група самаряни през 37 година. Пратили го обратно в Рим, за да бъде изслушан от император Тиберий, който обаче умрял преди пристигането му. Не знаехме какво е станало с Пилат след това. Някои смятаха, че бил изправен пред трибунали111 и накрая се самоубил. Но единственото, което можехме да твърдим със сигурност, беше, че повече не е бил прокуратор на Юдея. Сякаш историците и теолозите са запълнили празнините в историята с измислени версии в зависимост от това каква съдба е заслужил Пилат според тях.
3
На здрачаване тръгнахме на север към летището в Болоня. Бяхме си уговорили вечерна среща с МНД в Лондон, за да преговорим плана за действие за пресконференцията на следващия ден.
Докато чакахме полета си, Козимо отиде да търси помещение за пушачи, а аз проверих трите имена от най-новото съобщение. Това, което намерих, не ме изненада: според еврейската традиция Лулува, Аван и Азура били дъщери на Адам и Ева. И не само — те и синовете им не били просто братя и сестри, а и съпрузи. В крайна сметка по онова време не са имали друг избор.
Най-голямата дъщеря Лулува се смята за първата жена, родена по естествен път. Била близначка на Каин, който я намразил още в утробата на майка им. Омъжила се за брат си Авел (точно така, онзи, убит от Каин). Съпруга и впоследствие вдовица на Каин била Аван. Най-малката дъщеря Азура се омъжила за третия брат Сит. Дотук ясно ли е?
Но за какво ми беше тази информация?
4
Щом пристигнахме в Лондон, се регистрирахме в хотела и взехме такси до МНД. В конферентната зала ни чакаха Уилям Макнамара, Алекзандър Дъръм Лойд, директорът на отдела за връзки с обществеността на дружеството и няколко от служителите му. Директорът ни съобщи, че за участие в пресконференцията са се записали не по-малко от шейсет и три медии, като се почне от телевизионни компании и се стигне до големи вестници като „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, както и теологични и исторически списания и най-различни онлайн вестници.
— Явно усещат, че Бьорн Белтьо ще представи нещо сензационно — отбеляза Макнамара с тон, който вероятно трябваше да изразява похвала, но по-скоро звучеше леко саркастично.
Всички заедно прекарахме вечерта в изглаждане на презентациите, които бяхме подготвили.
Петнадесета глава
Пресконференцията
1
Лондон, четвъртък
Международното научно дружество беше наело най-голямата конферентна зала в един изискан лондонски хотел в „Найтсбридж“. Кадифени тапети, велурени пердета, позлатена декоративна мазилка в стил рококо. Чувах жуженето, дължащо се на приглушени разговори и притаени очаквания. Надзърнах в пълнещата се зала през съвсем леко открехнатата врата на съседната задна стая. Пред сцената бяха сложени редици столове. В дъното на залата на един подиум бяха наредени около десет телевизионни камери. Козимо нервно смучеше незапалената си лула. Алекзандър не спираше да докосва съвсем тънките си мустаци.
110
Филон и Йосиф споменават Пилат в Legatio ad Gaium („За посланичеството при Гай“), Bellum Judaicum („Юдейската война“) и Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“). Игнатий Богоносец също посвещава част от посланията си на него, а историкът Тацит го споменава съвсем бегло в „Анали“. — Б.а.