Забелязах обърканите погледи на много от репортерите и обясних, че псевдоепиграфът представлява труд, за който погрешно се твърди, че е бил написан от библейска фигура.
Модераторът посочи висок, мършав мъж, който се представи като редактора на „Крисчън Аполоджетик Дайджест“. Той сложи ръка пред устата си, прокашля се и попита:
— Ако това е вярно, значи никой не е знаел как изглежда Исус. Той все пак е бил известна личност в Йерусалим, нали така?
— А бил ли е наистина? — отвърна Козимо. — Говорим за времето преди появата на телевизията и интернета. Тогава не са имали „Гугъл“, „Уикипедия“, „Фейсбук“ и Инстаграм. Не е имало вестници и списания. По времето на Исус са знаели за хората само на думи, а не как изглеждат.
Взех думата:
— Според Библията Юда е трябвало да посочи кой е Исус, като го целуне. Това доказва, че хората не са знаели как изглежда. Ако е бил известен, целувката е нямало да бъде нужна. Нито еврейските, нито римските стражи са знаели как изглежда. За тях е бил само един от многото местни подстрекатели.
— Можем да предположим, че някои членове на върховния съвет на евреите са знаели как изглежда — вмъкна Козимо. — Но при сблъсъка със стражите в Гетсиманската градина и той, и Юда може да са получили синини, рани, сцепени устни и отоци по лицето.
— В Библията има съвсем малко информация за външния вид на Исус — отбелязах аз.
— Това не е вярно — възрази редакторът. — Според Откровение на Йоан — започна той, придавайки на гласа си свещенически патос, — „(…) приличаше на Човешкия Син (…), а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед (…), а гласът Му беше като на много води“.112
По тона му си личеше, че застава зад всяка една дума.
— Това описание — възразих аз — се отличава с религиозна идеализация и не може да се използва.
— Исус е бил палестински евреин, живял през I век — отбеляза Козимо. — Така че вероятно е изглеждал като повечето палестински евреи по онова време. С оглед на това, което знаем за мъжете, живели в Юдея тогава, следва да предположим, че не е бил много висок; може би само метър и шейсет. А теглото му? Може би около петдесет-шейсет килограма. Вероятно е имал тъмен, златист загар, тъмнокафяви очи и гъста тъмна коса. Може би е имал голям нос.
— Откъде идва представата ни за външния му вид? — попитах аз и си отговорих сам: — От изобразителното изкуство! Още през IV век е бил представен като дългокос мъж с брада. Защо? Художниците никога не го били виждали. Използвали за прототип начина, по който са били изобразявани гръцките и римските богове и най-вече Зевс. Всеки народ иска да представи боговете и пророците си като идеализирани версии на хората, които го съставляват. Целта на художниците не е била да увековечат Исус в буквален и преносен смисъл, а да го изобразят така, както теолозите биха искали да гледаме на него: като лидер, крал и дори бог. Сега, когато си го представяме, го виждаме като висок и красив ариец113. Прилича на филмова звезда.
Дадоха думата на пълна жена, облечена в лятна рокля на цветя. Репортер от „Гардиън“.
— Нали не сте се хванали на номер от типа „Писма до Сенека“? — кисело попита тя, сякаш се надяваше да не знаем за какво говори.
— Имате предвид серия от писма, предполагаемо написани от Пилат до приятеля му Сенека Млади — хитро парира Козимо. — В тях той подробно описва годините, които е прекарал в Юдея, и изобщо не споменава Исус.
— Всъщност наистина съществува серия от писма, написани от Пилат до Сенека — добавих аз. — За съжаление, те изобщо не споменават Исус. Човек лесно би си помислил, че Пилат не се е интересувал от него. Писмата, за които говорите, са част от колекция от писма, предполагаемо открита в Акуила през 1309 година след едно земетресение. Тази колекция била изпратена в Константинопол през 1381 година и преведена през 1643 година. Но както всички знаем, „Писмата до Сенека“ не са истински. Представляват епистоларен роман, написан от британския журналист Уилям Пърсивал Крозие. Искал да покаже какво би написал Пилат, като се позовавал на евангелията. Издали романа през 1928 година.
Козимо продължи толкова елегантно, че човек лесно би си помислил, че сме го планирали и репетирали:
— За да отговорим накратко на въпроса ви: не, по нищо не личи писмото да е фалшиво. Фактът, че е било в гроба на Ириней, епископа на Лион, потвърждава автентичността му.
— Защо Юда би се оставил да го разпнат вместо Исус? — попита репортер от „Нюзуик“.
113
Арийската раса е наименование, използвано през късния XIX век до средата на XX век, за да обозначи подгрупа на европоидната раса. Стереотипът, наложен от немските фашисти по отношение на тази подгрупа, се изразявал в светла кожа, руса коса и т.н. — Б.пр.