— Колекцията „Шойен“?
— Чували ли сте за нас?
Разбира се. Най-голямата частна колекция от ръкописи в света беше норвежка.
— Разполагаме с текстове от над сто и трийсет страни, написани на сто и двайсет езика — гордо ми обясни Вилбу. — Над тринайсет хиляди ръкописа. Фрагменти от ръкописи, обхващащи пет хиляди години от писмената световна история. Хиляди ръкописи от Античността и Средновековието. Фрагменти от „Ръкописите от Мъртво море“ и будистки текстове.
Само колекцията от библейски текстове наброяваше над четиристотин ръкописа. Някои от тях бяха сред най-ранните известни версии на Библията. Деветдесет бяха от Стария завет.
— Каталогизирали сме и оригиналите на шумерски и вавилонски текстове, в които се споменават по-късни митове от Стария завет — добави Вилбу. — Освен това притежаваме пръстена печат на един египетски фараон и вавилонска глинена плоча, на която е изобразено клиновидно писмо114 от началото на писмеността. Трудно може да бъде определена културната и историческата им стойност. Но паричният израз на предметите никога не ни е интересувал. Колекцията представлява световно наследство и памет. Предметите не са собственост на Шойен — той само има привилегията да ги съхранява, — а на човечеството.
— И сега искате да купите писмото на Пилат?
— Не, не. Погрешно сте разбрали.
— Тогава защо ме доведохте тук?
— Нека първо ви се извиня за подхода ни — каза Вилбу и хвърли поглед към пазача, който стоеше няколко метра зад мен и се правеше, че не е там. — Скоро ще разберете защо сте тук.
— Предполагам, че е свързано с писмото.
— То хвърля нова светлина върху една друга колекция от писма. Която е у нас — обясни ми той, след което устните му се разтегнаха в най-обикновена усмивка. — Писмото потвърждава автентичността ѝ. Дълги години мислехме, че се подразбира, че е била фалшифицирана преди две хиляди години. В нея се споменава същата история като в писмото на Пилат.
— За Исус и Юда?
— В писмото, което представихте вчера, Пилат Понтийски споменава един легионер, чието име бил забравил. Наредил му да проучи слуховете за възкръсването на Исус — заяви Вилбу и замълча. — Този легионер се е казвал Атик Сенецион.
— Откъде знаете?
— Писмото, което е написал, е част от колекцията ни.
Изпълних се с трепетно очакване.
— В няколко писма, които пише на сина си в Рим — продължи Вилбу, — разказва в подробности за времето, прекарано в Юдея, и случилото се преди и след разпъването. Писмата не са публично достояние и досега са представлявали само малък интерес за изследователите. Купихме ги през 1979 година. Според радиовъглеродното датиране пергаментите от фин велен, на които са били написани, са от I век. В тях се разказва толкова невероятна история, че си мислехме, че са фалшификати. Вчерашната пресконференция потвърждава автентичността им.
— Мога ли да ги видя?
2
Сигурно съседната зала навремето е служела за всекидневна или трапезария в тогавашната господарска къща. Щорите бяха спуснати. До едната стена бяха наредени четири климатика, от които се разнасяше равномерно бръмчене. В три редици стъклени витрини, сложени по средата на залата, бяха наредени купчини стари ръкописи, писма и фрагменти.
— Тук държим най-крехките ръкописи — обясни ми Вилбу.
Бавно започнахме да обикаляме редиците. През стъклото на витрините виждах пожълтели пергаменти и папируси. Тази колекция представляваше цяло съкровище.
— Ето ги! — заяви накрая Вилбу и спря.
Видях купчина пергаменти от велен. Почеркът беше ситен и неравен. Главни букви. Без разстояние между отделните думи. Написани на латински. Значи не ставаше въпрос за библейски апокриф. Новият завет не беше написан нито на иврит, нито на арамейски, нито на латински, а на тогавашния гръцки, който днес наричахме койне.
— През 80-те години поръчахме да преведат писмата на норвежки и английски — разказа Вилбу. — Но тъй като всички бяха убедени, че са фалшиви, не сме правили нищо с тях. Освен да ги пазим добре — добави той, засмивайки се безшумно. — Това е серия от четиринайсет писма, написани от римския легионер Атик Сенецион и изпратени на сина му, политик, който живеел в Рим. С оглед на историческите препратки предполагаме, че датират от 79 година. Почти петдесет години след разпъването. През всичките тези години изследователите, които са запознати с тези писма, са ги възприемали като своеобразен роман, въпреки че този жанр едва е съществувал тогава.
114
Клиновидно писмо — първата система от писмени знаци, която е можела да предава еднозначно езиково съдържание. — Б.пр.