Сутринта споменах за случая на Мълвейни.
— Стана ли?
— Да, но не чух нищо. Може да е било някое от момчетата на Бенарас. Понякога ловуват наблизо нощем.
Два часа по-късно обаче вече знаех, че греша. Потокът Мейвърик лежеше в ничията земя където граничеха участъците на Бокс М и Ту-Бар. Често бях наобикалял мястото, защото от едната страна на потока имаше мочурище и два пъти ми се беше налагало да оправям течението му.
Утрото ме посрещна чисто и студено докато се издигах нагоре по склона. От другата страна на потока съзрях самотен кон без ездач.
Стоеше с приведена глава; това изведнъж ме разтревожи и аз пришпорих коня си.
Като се приближих видях на земята до него някаква безформена купчина. Купчината се окажа мъж, мъртъв. Още преди да преобърна тялото с лицето нагоре вече знаех кой е. Руд Макларън.
Беше прострелян с два куршума в тила.
Лежеше проснат по лице, едното коляно прегънато, с ръце прострени напред в пясъка. Коланът му с револвера беше закопчан. Руд Макларън беше прострелян два пъти отзад без всякакво предупреждение.
След този кратък оглед аз се отдръпнах, извадих пушката от калъфа и стрелях бързо три пъти във въздуха; сигнал за Мълвейни.
Лицето му стана по-бяло и от сняг като видя кой е убитият.
— Това означава големи неприятности, момчето ми. В околността го уважаваха много. Някой ще увисне на въжето заради това.
— Пипни го, Мълвейни. Студен е. Значи това е бил изстрелът, който съм чул снощи.
Мълвейни кимна.
— Ще трябва да измислиш някаква история, Мат. — Това беше първият път, когато се обръщаше към мен с малкото ми име. — Това ще разбуни духовете.
Нямах и най-малкото съмнение, както и не беше необходимо да ме убеждава, че аз бях най-логичният извършител.
— Никакви истории. Ще им кажа самата истина.
— Ще те обесят. Той е намерен на територията на участъка ти, а всички знаят, че сте във вражда.
Стоях над тялото, а в ушите ми звънеше предупреждението на Мълвейни. Ситуацията, в която бях изпаднал, ми беше ясна повече от стъкло. Не ми беше ясно само какво беше търсил тук Макларън посред нощ. И кой е бил с него.
Някой толкова много е желаел смъртта му, че го е примамил тук под някакъв претекст, след което го е прострелял в гръб. Макларън не беше любител на среднощните разходки. Бях си тръгнал от ранчото в доста късен час, а той си беше останал там. Но и Морган Парк също.
Утрото беше студено, започваше да прехвърча дъжд. Мълвейни потегли към Бокс М да съобщи на Канавал за убийството. Канавал после щеше да извести и Мойра. Дори и не ми се мислеше за това.
За мой късмет Джоли Бенарас се появи в Уош и аз го изпратих в града да съобщи на шерифа и Чейпин за убийството.
След като потеглиха и аз се метнах на коня и обходих околността, като внимавах да не стъпча някакви следи. Конят беше оставил множество отпечатъци от копитата си през нощта и на това място пясъкът беше целият разровен; беше невъзможно да се различат каквито и да били следи. Имаше едно нещо, което ме озадачаваше много. Аз бях чул само един изстрел, но по тялото имаше следи от два изстрела. Приклекнах до трупа и огледах внимателно раните. Само от едната рана беше текло кръв, което правеше картината още по-загадъчна.
Други следи не можах да открия. Всичко беше разровено и размесено, и понеже почвата беше силно песъчлива, картината ставаше абсолютна неузнаваема.
Върнах се при тялото когато видях група конници да приближават. Най-близкият беше Канавал, а до него яздеше Мойра. Другите трима бяха говедари от Бокс М. Достатъчен ми беше само един поглед, за да прочета по лицата им присъдата си; едва ли някой от тях изпитваше дори и грам съмнение, че аз бях застрелял господаря им.
Канавал ме изгледа със студен и изучаващ поглед. Мойра скочи от коня и се хвърли върху тялото на баща си. Не даде дори и признак да е забелязала присъствието ми.
— Много лошо, Канавал. Мисля, че чух изстрела.
— Изстрела?
— Само един… а той е бил прострелян два пъти.
Никой не пророни и дума, но всички бяха вперили погледи в мен. Очакваха ме да почна да се оправдавам.
— Кога потегли от ранчото?
— Никой всъщност не знае точния час. — Канавал седеше напрегнат в седлото си и аз разбрах, че той се опитва да прецени как да се държи с мен. — Той си легна след като ти си тръгна; трябва да е било някъде около два часа. Може и по-късно.
— Изстрелът, който чух, беше някъде около четири.
Конниците от Бокс М се бяха придвижили напред, сякаш съвсем непреднамерено, като ми отрязваха всякаква възможност за бягство. Зад мен оставаха потокът, мочурището, и една издадена от земята скала. А пред мен се беше образувал полукръг от конници.