Щом разпозна водача на двамата непознати, той се изправи и още отдалеч му извика:
— Welcome [107], Блъди Фокс! Най-сетне реши отново да ме навестиш. Има новини за теб.
— Откъде? — попита юношата.
— Ей оттам. — Човекът посочи с ръка на юг.
— А какви са новините? Добри ли?
— За жалост, не. Вероятно пак са се появили «лешояди» в Стейкт Плейн.
Американците, говорещи английски, наричат Ляно Естакадо Стейкт Плейн. И двете наименования имат един и същи смисъл: равнина със забити из нея колчета.
Тази новина, изглежда, направо наелектризира Блъди Фокс. Той скочи от седлото, бързо се приближи до човека и каза:
— Веднага трябва да ми разкажеш всичко с най-големи подробности!
— Онова, което знам, е твърде малко и може да се разкаже накратко. Но преди това ще бъдеш ли все пак тъй учтив да ме представиш на тези двама джентълмени?
— И за това не трябва много време. Ти си мистър Хелмърс, собственикът на тази ферма, а тези господа са мистър Хобъл Франк и масер Боб, които идват при теб, за да си накупят туй-онуй.
Хелмърс огледа двамата и направи следната забележка:
— Преди да търгувам с тях, искам да ги опозная. Досега не съм ги виждал.
— Можеш спокойно да ги подслониш. Те са мои приятели.
— Е, тогава са ми добре дошли.
Хелмърс протегна ръка на Франк и на чернокожия и ги покани да седнат.
— Първо конете, сър — каза Франк. — Нали знаете първото задължение на всеки уестмън.
— Добре! От загрижеността ви за вашите животни разбирам, че сте свестни хора. Кога се каните да продължите?
— Може би ще се наложи да останем тук няколко дни, понеже очакваме добри приятели.
— Тогава отведете конете зад къщата и повикайте негъра Херкулес! Той ще ви бъде на разположение за всичко.
Двамата последваха неговата подкана. Поклащайки глава, Хелмърс се загледа подир тях и като се обърна към Блъди Фокс, каза:
— Големи чудаци си ми довел! Някакъв френски ротмистър с черна кожа и някакъв джентълмен с ostrich-feather-hat [108] отпреди петдесет години. Двамата бият на очи даже и тук, в Далечния запад.
— Не се заблуждавай, старче! Ще ти спомена само едно-единствено име и тогава ще им имаш доверие. Те са добри познати на Олд Шетърхенд, когото очакват да дойде тук.
— Какво каза? — извика фермерът. — Олд Шетърхенд щял да дойде в Хелмърс Хоум? От кого го чу? От тези двамата ли?
— Не, от Дебелия Джими.
— И него ли срещна? Пътищата ни са се пресичали само два пъти и много ми се иска пак да се видим.
— Скоро ще ти се удаде удобен случай. Той и Дългия Дейви са от онази група хора, които двамата ще чакат при теб.
Хелмърс смукна бързо няколко пъти от лулата си, която се канеше да угасне. После със светнало от радост лице извика:
— Брей, че радостна новина! Веднага трябва да изтичам при моята миличка Барбара, за да й съобщя, че…
— Чакай! — прекъсна го Блъди Фокс и го задържа за ръката. — Първо искам да чуя какво се е случило в Ляно!
— Разбира се, престъпление — отвърна Хелмърс, обръщайки се отново към него. — От колко време не си идвал при мен?
— Почти две седмици.
— Тогава не си виждал тук четирите семейства, които се канеха да минат през Ляно. Тръгнаха оттук преди повече от седмица, обаче не са стигнали оттатък пустинята. Уолъс, търговецът, дойде тук от отвъд. Той би трябвало да ги е срещнал.
— Колчетата в ред ли бяха?
— Не. Ако Уолъс за двадесет години не беше опознал така добре пустинята, щеше да загине.
— Къде е той сега?
— Лежи горе в малката стаичка и си почива. Когато пристигна, беше ни жив, ни умрял от глад и жажда, но въпреки това не сложи нищо в уста, само и само да може веднага да заспи.
— Трябва да отида при него и да го събудя, въпреки че е изтощен. Трябва да ми разкаже всичко!
Младежът възбудено се затича и изчезна във входа на къщата. Фермерът отново седна и продължи да си пуши лулата. Учудването му от голямата бързина на юношата се изрази само в леко поклащане на главата и толкоз. После по лицето му се изписа израз на кротко задоволство. Причината за това можеше лесно да се разбере от думите, които той промърмори под носа си:
— Дебелия Джими! Хмм…! А и Олд Шетърхенд! Хмм…! А такива мъже водят със себе си само славни юначаги! Хмм…! Ще пристигне цяла компания! Хмм…! Но нали исках да кажа на моята Барбаричка, че…
Хелмърс скочи на крака, за да съобщи на жена си радостната новина, но отново се спря, защото в този момент иззад ъгъла на къщата се появи Франк и се отправи към него: