Ето че от къщата излезе възрастна, добре закръглена жена. Тя донесе хляб и голямо парче печено говеждо филе.
— Това е жена ми — поясни Хелмърс на Хобъл Франк на немски, докато с мормона беше разговарял на английски. — Разбира немския не по-зле от мен.
— Страшно се радвам — обади се Франк, като й подаде ръка. — Доста време измина, откакто за последен път съм плавал с някоя лейди из водите на родния си език. Приемете моите най-сърдечни поздрави, мила госпожо Хелмърс! Да не би и вашата родна люлка да е била в татко Рейн или в сестра Елба?
— Не е била точно там — отвърна тя засмяно, — защото и в родината ни отвъд океана няма обичай люлките да се поставят във водата. Но въпреки това съм немкиня.
— Е, туй, дето го казах за Рейн и Елба, естествено не бива да се разбира толкоз дословно. Често обичам да се изразявам красиво и изискано. Що се отнася до мен, то аз за пръв път съм зърнал красивата майка земя недалеч от Флоренция на Елба, както математикът географ нарича Дрезден.
Добрата женица изобщо не знаеше какво да отговори на това странно човече. Тя погледна въпросително мъжа си и Хелмърс й помогна да се отърси от смущението си, като обясни:
— Господинът е мой мил колега, лесничей, който отвъд океана сигурно е щял да направи добра кариера.
— Несъмнено! — намеси се бързо Франк. — Лесничейската наука беше стълбата, по която щях да се изкатеря с ръце и крака, ако съдбата не ме беше сграбчила отзад и не ме беше повлякла към Америка. Надявам се, многоуважаема госпожо Хелмърс, че ще се опознаем бързо и добре!
— Убедена съм! — отвърна му тя, кимайки с глава.
— Впрочем бирата ми свърши. Мога ли да получа още една чаша?
Тя взе чашата му, за да я напълни отново, и използва случая да донесе на мормона хляб, сирене, вода и малка чашка с бренди. Той се зае със скромната си храна, без да се оплаче, че не беше получил никакво месо.
Появи се и негърът Боб.
— Масер Боб сме готов с коне — съобщи той. — Масер Боб също ядат и пият заедно!
В същия миг погледът му падна върху Светеца на последните дни. Боб се спря, няколко секунди го оглежда внимателно, после извика:
— Какво виждат масер Боб! Кои седят тук! Това сме масса Уелър, крадецът, кой откраднали всички много пари на масса Бауман!
Мормонът скочи от мястото си и втренчи изплашения си поглед в чернокожия.
— Какво каза? — попита Франк, изправяйки се също така бързо на крака. — Нима този човек е онзи Уелър?
— Да, той са. Масер Боб него точно познават. Масер Боб него много добре огледали.
— Lack-a-day! Каква мила среща. Какво ще кажете, мистър Тобайъс Прайзегот Бъртън?
Мормонът бе превъзмогнал моментната си уплаха. Той направи презрително движение с ръка по посока на негъра и отговори:
— Изглежда, този чернокож не е с всичкия си! Не го разбирам. Не знам какво иска!
— Но думите му бяха достатъчно ясни. Нарече ви Уелър и каза, че сте обрали господаря му, някой си Бауман — обади се Хелмърс.
— Не се казвам Уелър.
— А може би някога сте се казвали така, а?
— Откак се помня, името ми е било Бъртън. Този нигър, изглежда, ме бърка с някой друг.
Боб пристъпи заплашително към него и възкликна:
— Какво сме масер Боб? Масер Боб сме негър, а не damned нигър. Масер Боб сме coloured gentleman [114]. Ако масса Уелър още веднъж кажат «нигър», тогава масер Боб го повалят с юмрук, както масса Шетърхенд са му показали!
Хелмърс веднага застана между двамата и каза:
— Боб, никакво насилие! Ти обвиняваш този човек в кражба. Имаш ли доказателства?
— Да, Боб имат доказателства. Масса Франк също знаят, че масса Бауман били ограбен. Той могат бъдат свидетел.
— Така ли е, мистър Франк?
— Да — потвърди дребосъкът. — Мога да свидетелствувам.
— А как стана кражбата?
— Моят приятел Бауман, наричан от онези, които го познават, Ловеца на мечки, имаше на север, близо до южния ръкав на Шайен Ривър, хубав «store», a аз му бях съдружник. Отначало търговията вървеше много добре, понеже често ни посещаваха златотърсачи, съсредоточили се по онова време на Черните хълмове. Печелехме добри пари и често криехме у дома си значителни суми в монети и нъгитс. Един ден трябваше да предприема пътуване до златотърсачите, за да събера някои дългове. Когато на третия ден се завърнах, научих, че междувременно Бауман е бил ограбен. Бил сам с Боб и някакъв непознат на име Уелър останал да пренощува при него. На сутринта заедно с Уелър изчезнали и всички пари, а от преследването нямало никаква полза, понеже дирята на крадеца била заличена от проливен дъжд. Сега Боб твърди, че в този Светец на последните дни е разпознал разбойника, и никак не ми се вярва да се лъже. Боб умее да си отваря очите и има много добра памет за лица. Още тогава ни уверяваше, че бил огледал подробно онзи човек. Това е, което имам да казвам засега, мистър Хелмърс.