Дребосъкът Хобъл Франк не беше виждал никога досега тези светкавици без гръмотевици. Затова каза на Дебелия Джими, зад когото яздеше:
— Господин Пфеферкорн, нали си бил отвъд, в Германия, гимназист и вероятно все още можеш да си спомниш нещичко от часовете по психика. Защо всъщност тук се святка толкова много?
— Искаш да кажеш «физика», а не «психика» — поправи го Дебелия.
— Дали казвам физика или психика е все едно. Важното е да изговориш правилно иксилумпена.
— Казва се ипсилона [61].
— Какво? Как? Да не би да не знам как се изговаря предпоследната буква от азбуката? Ако ми го кажеш още веднъж, ще се случи нещо, което много лесно може да наруши душевното ти равновесие. Никой почитател на науката не може да търпи подобно нещо. Не си в състояние да дадеш на въпроса ми никакъв академичен отговор и затова се опитваш да се измъкнеш по нечестен начин. Но ако си мислиш, че ще ти се удаде, тогава повидимому си се излъгал в мен. Можеш ли да ми отговориш, или не?
— Разбира се, че мога.
— Е, казвай тогава! И тъй, защо се святка тук толкоз много?
— Защото има много електричество.
— Тъй ли? Ах! И това ти наричаш отговор! Е, за него не е необходимо човек да е бил гимназист! Вярно, не съм посещавал никакъв «алма фатер» [62], не съм бил студент, не съм участвал в студентски гуляи и не съм пил студентски наздравици, обаче знам много добре, че когато се святка, трябва да има електричество. Всяко действие си има причина. Ако някой получи плесница, то трябва да има някой друг, който му е завъртял шамар. А когато има светкавици, тогава… тогава…
— …трябва да има някой, който ги е запалил — намеси се Джими.
Отначало Хобъл Франк остана безмълвен, за да обмисли думите на Дебелия. Но после гневно избухна:
— Слушай, господин Пфеферкорн, добре, че още не сме се побратимили, защото незабавно бих обявил подобно братство за невалидно, а това би било вечен позор за твоята чест. Защо всъщност прекъсваш по такъв начин най-хубавата ми реч? Ако сравнявам по моя прозорлив и скромен маниер електричеството с някоя плесница, то ти нямаш никакво право да си присвояваш моето сравнение като някой пладнешки разбойник… И тъй, ставаше дума за светкавиците. Казваш, че се святка поради наличието на електричество. Но аз продължавам да питам защо именно тук, в тази местност, има толкова много електричество? Никога досега не съм виждал такива количества електричество на едно място. Сега имаш най-добрата възможност да си издържиш изпита.
Дебелия Джими се изсмя на глас. Затова дребосъкът се осведоми:
— Защо се смееш така? Смееш се само защото си поставен натясно ли? Много съм любопитен да видя по какъв начин ще се измъкнеш, драги ми господин Пфеферкорн!
— Да — отвърна Джими, — на твоя въпрос действително е трудно да се отговори. С него може безуспешно да се измъчва и някой професор.
— Аха! Значи нямаш никакъв отговор?
— А може и да имам.
— Тогава да го чуем! Цял съм в слух.
— Може би голямото богатство на метали в Скалистите планини да е виновно за натрупването на толкова електричество.
— Богатството на метали? Електричеството няма нищо общо с това.
— О, има! Защо го привличат гръмоотводите?
— Но отдолу отново си излиза, значи хич не ще и да ги знае, а пък колко пъти загиват дървета от светкавиците, без да имат по себе си забит даже и един пирон. Не, не мога да го призная. Ами че тогава би трябвало да пада гръм върху всички железолеярни заводи.
— А може би причината е в това, че се приближаваме към магнитния полюс?
— Ами че къде се намира той?
— В Северна Америка, само че на доста голямо разстояние оттук.
— Тогава го остави на мира! И той няма никаква вина за това безшумно святкане.
— Или пък при неимоверно голямата бързина на въртене на земята електричеството се спира и се събира от великанските върхове на Скалистите планини?
— И дума не може да става за подобно натрупване. Та електричеството да не е гъсто като сироп! Съвсем лесно си минава над планините. Не, не издържа изпита си.
61
Физика и психика се пишат в немския език с «У» — ипсилон, отличаващ се със сравнително по-трудно изговаряне. Б. пр.
62
Алма матер (лат.) — наименование на университетите, в което Франк подменя «матер» (лат.) — майка с «фатер» (нем.) — баща. Б. пр.