Беше ужасно мръсна.
— Не им забелязвай на Попай и Чарлс — посъветва ме нежно Арне. — И двамата са отдавна тук. Новите… те не разбират какво става всъщност. Направо ти лазят по нервите.
— Как му е излязло името Попай9?
— Моряк е. Пипнали го, като се опитвал да контрабандира четирийсет кила на кораба си.
— И на колко са го осъдили?
— На петнайсет години.
— Нищо чудно, че е луд. Арне замълча за миг.
— Да — каза накрая той. — Но всъщност не е никак лош. По ръждясалите тръби заклокочи топла вода. Арне се засмя и ме остави да се къпя. Изтърках мивката със сапун. Не стана по-чиста. Като се напълни с гореща вода, съблякох смачканите си дрехи. Направо воняха. Гол пред мивката насапунисах главата си. Беше ми странно без коса. Острата четина ми напомни за късата подстрижка, която носех в гимназията, когато тренирах борба. Гребях вода от мивката със старата кана на Арне и се обливах. Беше ми приятно, като се стичаше по главата и раменете ми. Бавно насапунисах останалата част от тялото си. После се сетих какво каза Попай. Взех да оглеждам слабините си за въшки.
Внезапно усетих, че не съм сам. Обърнах се и видях на вратата някакъв мъж, който приличаше на арабин. Зяпаше голото ми тяло широко ухилен. Възбудено изломоти нещо на турски. Свих рамене в знак, че не разбирам.
Арабинът изчезна, но след малко се върна с Арне. Гледах объркано, а на пода капеше сапунена пяна.
— Не може да се къпеш така — предупреди ме Арне. — Нямаш право да се миеш гол.
— Какво? Как мога да се изкъпя тогава?
— Не трябва да си сваляш бельото. Никога не бива да се събличаш в кауша.
— Какво говориш? Как мога да се мия с дрехи? Арне започна да настоява.
— Не може, човече. Турците гледат много строго на всичко, което и най-малко напомня секс между затворниците.
— Какъв ти секс? Просто се къпя. Върви си и ме остави да се измия.
Арне вдигна рамене.
— Твоя си работа. Но по-добре побързай. Идва сайъм10. Не ме интересуваше кой е тоя сайъм. Водата беше твърде приятна. Арне ме остави. Когато се облях с още една кана гореща вода, спомних си следобеда. Какъв късмет извадих, че отървах боя.
Задрънчаха ключове. Вратата на отделението се отвори. Някакъв глас извика на турски:
— Сайъм. Сайъм.
Виждаше се крайче от ръката на надзирателя, който стоеше точно пред отворената врата. Арне се втурна към мен.
— Казах ти да побързаш бе, човек. Ще има сайъм. Нямах представа какво е сайъм, но всички тия заповеди бяха започнали да ми дотягат. Продължих да си сапунисвам краката.
— Ти луд ли си? — изсъска ми Арне. — Ако те хванат гол, ще те бият.
Този път думите му проникнаха в съзнанието ми. Спомних си нещастния турски затворник, който лежеше на пода, потънал в собствената си кръв, а пазачите го ритаха и налагаха с палките. Мигновено увих кърпата около кръста си. Побягнах навън, босите ми крака се хлъзгаха по каменния под.
Блъснах се в Емин. Сега бе облечен в костюм и вратовръзка. Изръмжа ми нещо, но аз продължих да тичам.
Чарлс и Попай стояха към края на редицата. И двамата се опулиха, като ме видяха. Попай се пресегна и ме сграбчи за ръката. Дръпна ме зад себе си и Чарлс. Чарлс смъкна белия си пуловер и ми го пъхна в ръцете. Нахлузих го през главата. И двамата бяха високи и закриха долната част от увитото ми в кърпата тяло.
Всички затворници стояха мирно, докато един надзирател тичаше покрай редицата и броеше. Той извика нещо на друг надзирател, който провери някакъв списък. Бройката явно отговаряше.
— Аллах куртарсън11 — каза напевно надзирателят.
— Савул!12 — отвърнаха затворниците.
— Върви на майната си — измърмори под нос Попай. По-късно вечерта Арне извади китарата си. Някой друг имаше флейта, а Чарлс донесе бонгосите13 си. Седях доволно и слушах музика.
Арне ми обясни, че турците обичали музиката. Затова давали на затворниците да държат инструменти.
Чувствах се странно щастлив. Пандизът на чужденците изглеждаше сравнително цивилизован. Тук по можеше да се изкарат няколко дни или в краен случай няколко седмици, отколкото в участъка в Сиркеджи. Музиката ме унасяше и си мислех за вероятността да ме пуснат под гаранция. Може и след няколко седмици да си бъда у дома в Лонг Айланд.
Музиката спря за малко и Чарлс взе да драска нещо в един бележник. Попитах го какво пише.
— Стихотворение — отвърна бързо той.