Зиат, разбира се, веднага научи за него. Стоях в коридора и говорех с Арне за петицията, когато Зиат дотърча при мен.
— Никой няма да подпише — беснееше той. — Напразно си губиш времето.
Преди да се усетя, сграбчих Зиат и го изхвърлих на двора.
— Хич не ми пука какво ще стане, но с тебе ще си уредим сметките — изкрещях аз. — Ще те ритам из целия двор.
Зиат остана спокоен.
— Добре — рече. — Тъй да бъде. Ще се разберем по мъжки. Още сега. Но ще ти кажа, че каквото и да се случи, когато свършим, ще доведа пазачите и ще ти счупят кокалите.
— Какво! Нали само двамата ще си уреждаме сметките, не пазачите. Какви ги дрънкаш?
— Ще видиш. После ще те оправя.
Ходилата ми наредиха веднага да спра и да премисля. Зиат имате връзки. Ариф! Сопата. Зиат рече спокойно:
— Виж какво, ако ти не ме закачаш, и аз няма да те закачам. Става ли?
— Но ти ме тормозиш. Непрекъснато. Правиш гаден чай. И заради теб Макс загази. Той ми е приятел.
— Ще те оставя на мира — обеща Зиат. — И приятелите ти също. Ще ти правя специален чай. Трябва да живеем като братя. Щом сме заедно тук.
Изпитвах желание да го цапардосам по лицето. Да му платя за Макс. Но размислих. Ако се сбиехме, щях да си имам повече неприятности. Взех единственото разумно решение.
Отпуснах юмруци.
— Окей — съгласих се. — Не ми се пречкай на пътя и аз няма да ти се пречкам.
Една сутрин вратата долу се отвори. Из кауша настъпи тишина. Бързо се разнесе, че при нас е пристигнал някакъв турски мафиоз.
Казваше се Мехмед Мирза. Движеше огромното си тяло наперено и нагло като Хамид. Беше едва двайсетинагодишен, но вече му се носеше славата. Баща му и чичо му бяха гангстери от голям мащаб. Мехмед вече бе застрелял и бе убил сам няколко души. Ако беше обикновен турчин, сигурно щяха да го обесят за престъпленията му. Като капидия вероятно щеше да полежи най-много от дванайсет до осемнайсет месеца. Първите дни всички учтиво му правеха път, когато се приближаваше. Зиат умираше от страх да не би някога да е натопил негов приятел. Мехмед просто ходеше по коридорите и по двора като гладна стръвница.
Един ден двамата с Попай бяхме на горния етаж и се мъчехме да разтълкуваме какво пише вестник „Хюриет“ за анархистките бунтове, когато чухме адски писък на двора. Втурнахме се към прозореца да погледнем. Видяхме как Мехмед се бие разярено с двама чужденци. Бяха Петер и Ибо. Не ги познавах много добре, но знаех, че двамата са добри приятели.
Мехмед може и да е бил страшен убиец, когато е имал оръжие, но сега беше гола вода с бавните си юмруци. Ибо го удари отстрани в корема. Когато Мехмед погледна надолу, Петер го прасна право в окото.
— Ааааа! — изрева Мехмед. Опита се да хване и двамата и да ги стисне като мечка. Но Петер и Ибо се отскубнаха. Хукнаха към килиите си и се криха под леглата, докато Мехмед се успокои.
По-късно с Попай седяхме в кухнята, когато Мехмед дойде да си купи чаша чай. Големият гангстер носеше тъмни очила, за да скрие огромната синина над лявото си око.
Вечерта надникнах в килията на Макс. Беше се свил на леглото и четеше книга. Почти го бях подминал, когато забелязах, че държи книгата наопаки. Дори за него това бе доста необичайно.
— Макс, какво правиш? Сигурно добре си се надрусал.
Макс вдигна глава. Видя, че съм аз, и сложи пръст на устните си.
— Шшшт. Уили. Ела тук.
Книгата беше „Отвъд доброто и злото“ на Ницше. Макс разглеждаше внимателно празната вътрешна страница на задната корица.
— Днес получих това по пощата — прошепна той. Отиде до шкафчето си. Коленичи и с все сила го натисна. Нищо не стана. — По дяволите! — измърмори Макс. — Уили, ела ми помогни. Повдигни малко шкафчето.
Облегнах се върху шкафчето с цялото си тяло и го килнах назад. Макс затършува отдолу. Измъкна счупено ножче за бръснене. Седнахме заедно на леглото, като скрихме книгата между нас. Макс внимателно разряза задната корица точно по краищата. После отлепи дебелата хартия, за да се покаже картонът на корицата. В него имаше пробити дупки. В тях внимателно бяха пъхнати пакетчета, увити в алуминиево фолио. Макс ги нареди на леглото си и ги отвори. Погледна писмото към тях.
— Това трябва да е хашишът. Това марихуаната. Това амфетамините23. Това морфинът!… Това ЛСД-то — каза той. — Искаш ли малко?
— Не. — ЛСД-то е съвсем различен наркотик. Знаех, че марихуаната и хашишът са сравнително безопасни. Но ЛСД-то може да направи доста поразии.
Макс събра малко в парченце фолио и ми го натика в ръката.
— Пази го. Не се знае кога може да ти потрябва. Прибрах се в килията си. Мушнах парченцето фолио в подвързията на дневника си до пилата. След това отидох да играя покер при Попай.