Джон се усмихна на непринудените й думи, но си помисли, че навлиза в опасни води.
— Както желаете, милейди.
Двамата яздеха в приятна тишина, наслаждавайки се на свежия есенен бриз. Панаирът бе разположен по-близо до дома на Джон, отколкото до Уестънбърт, така че те преминаха границата между двете имения и продължиха покрай Блечфорд Манър. Минавайки покрай величествената стара къща, Джон каза, както винаги:
— По дяволите, ще трябва да измисля друго име за това място.
— Искрено се надявам да го направиш — отвърна Бел. — Бримстоун4 Парк извиква представа за адските огньове и подобни.
Джон я погледна странно.
— Името не е Бримстоун Парк.
— Не е ли? О, разбира се, че не е. Знам това. — Бел се усмихна леко. — Как бе името?
— Блечфорд Манър — отговори Джон и трепна щом изрече името.
— Милостиви боже, това е дори по-лошо. Поне в Бримстоун Парк има характер. А Блеч ми навява асоциации на гадене5, което извиква образи още по-злочести от адския огън.
— Повярвай ми, напълно съм наясно с неприятното звучене на името.
— Не се тревожи, ще измислим нещо. — Бел потупа успокоително Джон по ръката. — Само ми дай малко време. Доста ме бива с думите.
Те стигнаха до панаира и вниманието на Бел веднага бе привлечено от мъж на кокили на няколко метра от тях. Скоро бяха пометени от ритъма на панаира.
— Винаги съм се чудила как правят това. — Бел каза замислено щом спряха пред жонгльор с ярки дрехи.
— Предполагам, че е просто въпрос на това да хвърлиш топките в точното време.
Бел го смушка в ребрата.
— Не ми разваляй удоволствието. Убиваш магията на всичко. О, виж какви панделки! — Тя пусна ръката на Джон, забърза се към продавача на панделки и се загледа в изделията му. Докато Джон стигна до нея, тя вече държеше две панделки и избираше между тях.
— Коя предпочиташ, Джон? Тази? — Тя вдигна една розова панделка до косата си. — Или тази? — попита тя, сменяйки розовата панделка с червена.
Джон кръстоса ръце и се престори, че размишлява доста сериозно, преди да се посегне и да вземе една яркосиня панделка от масата.
— Предпочитам тази. Същият цвят като очите ти е.
Бел погледна към него и когато забеляза топлата ласка на погледа му, просто се разтопи.
— Тогава трябва да имам синята — тихо каза тя.
Те стояха така пленени от погледите си, докато продавачът на панделки не развали мига с шумно.
— Хм!
Бел откъсна очи от Джон и се протегна за чантичката си, но преди да извади монетите, Джон плати за панделката и я постави в ръцете й.
— Подарък, милейди. — Той се наведе и целуна ръката й.
Бел усети как топлината от целувката му премина по ръката й и стигна право до душата й.
— Ще я пазя завинаги.
Романтиката на момента бе завладяваща.
— Гладна ли си? — внезапно попита Джон, опитвайки се отчаяно да насочи разговора към по-обикновени въпроси.
— Умирам от глад.
Джон я поведе към палатката с храната, откъдето си взеха пай със спанак и ягодови сладки. С чинии в ръце те се насочиха към някое тихо местенце в покрайнините на панаира. Джон постла палтото си на земята и когато седнаха на него, лакомо нападнаха храната.
— Дължиш ми стихотворение — припомни му Бел между хапките.
Джон въздъхна.
— Така е.
— Дори не си се опитал, нали? — обвини го тя.
— Разбира се, че се опитах. Просто не можах да завърша това, което започнах.
— Тогава ми кажи това, което си написал до сега.
— Не знам — поколеба се той. — Един истински поет не би показал работата си, докато не е сигурен, че е завършена.
— Моля теее! — умоляваше го тя, а лицето й придоби изражение, което подобаваше повече на някое петгодишно дете.
Джон не можеше да не се поддаде на такава неудържима молба.
— Добре. Какво ще кажеш за това:
— О, Джон — въздъхна Бел замаяно. — Прекрасно е! Кара ме да се чувствам толкова красива.
— Ти си красива.
— Благодаря ти — автоматично каза Бел, — но да изглеждаш красива не е толкова важно, колкото да се чувстваш красива, поне така мисля аз и затова стихотворението ти ме трогна толкова много. Беше толкова романтично. Беше… чакай малко. — Тя се изправи и смръщи замислено чело.
4
Има се предвид изразът „Fire and brimstone“ (в превод „Огън и жупел“), който се свързва с божие наказание според Библията (Битие 19:24), където бог наказва Содом и Гомор за греховете на жителите им, като засипва с „огън и жупел“ покварените градове. — Б.пр.
5
Има се предвид римата между името Bletch и глагола reich (от англ. — Гади ми се, повдига ми се). — Б.пр.
6
Цитат от стихотворението „Тя иде като нощ красива“ на Джордж Байрон от 1814 (оригинално заглавие „She Walks In Beauty“), превод Евгения Панчева. — Б.пр.