Джон моментално отвлече вниманието й, като се зае да осъществява плановете си. Той й се усмихна и изстена от чисто мъжко удоволствие, когато погледна надолу към тъмното й зърно, което бе набъбнало от желание. Той облиза устни.
— Джон, нали не се каниш да…?
Той кимна и го направи. Бел изведнъж почувства слабост във всичките си крайници. Тя се излегна на канапето и придърпа Джон върху себе си. В продължение на минута, цялото му внимание и възхита бяха насочени първо към едната, а после и към другата й гърда. Бел беше безпомощна срещу неговите чувствени атаки и не успяваше да контролира тихите стонове на желание, които се изплъзваха от устните й.
— Кажи ми нещо — успя да изстене накрая тя.
— Не зная с летен ден да те сравня ли? — цитира той. — По-свеж…8
— О, Джон, моля те — каза Бел и вдигна главата му от гърдите си, за да може да го погледне в засмените му кафяви очи. — Ако започнеш да плагиатстваш, поне имай благоприличието да не избираш нещо толкова известно.
— Ако не спреш да говориш на секундата, ще предприема драстични мерки.
— Драстични мерки? Сега, вече звучи интересно. — Тя придърпа главата му отново към себе си и го целуна нетърпеливо.
Точно тогава чуха агонизиращо познат глас от коридора.
— Колко глупава съм, да си забравя топлия чифт ръкавици — казваше Персефона. — Навън е толкова ветровито.
Бел и Джон отскочиха един от друг незабавно. Когато Бел се оказа не достатъчно бърза в оправянето на външния си вид, Джон взе под контрол ситуацията и издърпа роклята й нагоре, чак до брадичката. Докато те трескаво се опитваха да оправят разбъркания си външен вид, чуха тихото мърморене на друг глас, най-вероятно на слугата, с когото Персефона говореше.
— Не е ли много мило от ваша страна? — каза Персефона. — Аз ще изчакам в дневната с Бел и нейния приятел, докато ми ги донесете.
Бел едва успя да се прехвърли на стола срещу канапето, когато нейната придружителка влезе.
— Персефона, каква изненада.
Възрастната дама й хвърли един проницателен поглед. Въпреки своята отнесеност, тя изобщо не беше глупава.
— Сигурна съм, че е.
Джон беше станал учтиво, когато Персефона влезе в стаята.
— Желаете ли шоколад? — попита той като държеше кутията отворена в нейната посока.
— Да, по-скоро бих желала.
Бел се изчерви, като си спомни какво се беше случило, когато Джон й бе предложил шоколад. За щастие, Персефона беше твърде заета в избора си, за да забележи.
— Много обичам тези с ядките — каза тя докато си измъкваше едно шоколадче от кутията.
— Много ли е студено навън? — поинтересува се Бел. — Чух те да казваш, че се нуждаеш от топли ръкавици.
— Ами със сигурност е по-студено от вчера. Макар че трябва да отбележа, че тук вътре е доста горещо.
Бел прехапа устни, за да не се усмихне. Когато погледна към Джон, забеляза, че той е започнал да кашля.
— Вашите ръкавици, мадам.
— Чудесно! — Персефона стана и тръгна към лакея, който току-що беше влязъл в стаята. — Тогава е време да тръгвам.
— Да изкарате приятно — каза Бел.
— А, ще бъде, скъпа моя. Със сигурност ще бъде. — Персефона излезе и тръгна да затваря вратата зад себе си. — Всъщност — каза тя леко изчервена, — вярвам, че трябва да оставя тази врата, хм, отворена, ако нямате нищо против. За по-добра циркулация на въздуха, нали знаете.
— Разбира се — каза Джон. И когато Персефона тръгна, той се наведе напред и прошепна. — Ще затворя вратата веднага след като тя излезе от къщата.
— Тихо — напомни му Бел.
В минутата, когато чуха входната врата да се затваря, Джон стана и затвори вратата на гостната.
— Това е абсурдно — промърмори той. — Аз съм почти на тридесет години. И имам много по-добри неща за правене от това, да се оглеждам наоколо зад гърба на някаква си придружителка.
— Имаш ли?
— Това е дяволски недостойно, казвам ти. — Той седна и се отпусна назад в канапето.
— Кракът ли те притеснява? — Попита Бел разтревожено с потъмнели от тревога очи. — Струва ми се, че накуцваш малко повече от обичайното.
Джон примигна при промяната на темата и погледна надолу към крака си.
— Предполагам, че е така. Не съм забелязал. Сигурно вече съм свикнал с болката.
Бел седна на канапето до него.
— Ще помогне ли ако го разтрия? — Тя сложи ръце на крака му и започна да натиска мускулите точно над коляното му.