— Сигурен съм, че е така, но предпочитам предизвикателствата. Но пък, Персефона… това вече би била достойна поема за моя интелект.
— О, престани. — Персефона започна да се смее.
— Персефона… хмм, да видя, може да използваме какофония, но това не е много елегантно.
Бел не можа да се сдържи и се зарази от доброто чувство за хумор на Джон.
— Какво ще кажеш за лимоново дръвче? — предложи тя.
— Това определено е една възможност. Трябва да се заема с тази работа веднага.
— Достатъчно ми се подигравахте, скъпо мое момче — каза Персефона, като хвана ръката на Джон по майчински.
— Нямах представа, че сте такъв почитател на Бен Джонсън. Той е моят най-голям любимец. Харесвате ли пиесите му? Аз обожавам комедията „Волпоне“, въпреки че е доста нечестива.
— И аз имам доста нечестиви мисли напоследък.
Персефона се изкиска зад ръката си.
— О, добре, защото видях афиш за постановката. И се надявах да открия някого, който да ме придружи.
— За мен би било удоволствие, разбира се.
— Въпреки че може би не трябва да водим Бел. Не съм сигурна, че е подходяща за неомъжени дами, а Бел ми каза, че не се държа достатъчно строго като придружителка.
— Бел ли ви каза това?
— Не с толкова много думи, разбира се. Съмнявам се, че тя би искала да развали нещо толкова хубаво. Но аз знам, накъде духа вятърът.
— Няма да отидете на театър без мен — включи се в разговора Бел.
— Предполагам, че трябва да я вземем — каза Джон с престорена въздишка. — Тя може да е доста упорита, ако си науми нещо.
— О, замълчете — отвърна Бел. — Вървете да поработите. Имате писмена задача, за която да се погрижите.
— Предполагам, че имам — отговори й Джон и кимна на Персефона, когато тя се отправи надолу по коридора. — Персефона на лимоновото дръвче, това ще бъде моят шедьовър.
— Ако не се заемете с работата си скоро, ще се превърне в Бел ви изпрати в ада.
— Разтреперих се чак в обувките си.
— Така и трябва да бъде.
Джон й отдаде чест, а после пристъпи напред и протегна ръка в драматична поза.
— Персефона на лимоновото дръвче — запей за мен неукротимо.
Той й отправи една момчешка усмивка.
— Какво мислиш за това?
— Мисля, че си чудесен.
Джон се наведе напред и я целуна по носа.
— Казвал ли съм ти, че се смях повече през последните няколко седмици, отколкото в целия ми досегашен живот?
Бел безмълвно поклати глава.
— Искам да го знаеш. Ти направи това с мен. Не знам как го постигна, но прогони гнева ми. Годините на нараняване, болка и цинизъм ме направиха гневен, но сега отново мога да почувствам слънцето.
Преди Бел да успее да му каже, че това би било достатъчна поема за нея, той я целуна и тя беше пометена от пламенните усещания.
Няколко нощи по-късно, Бел се беше сгушила в леглото си с няколко антологии с поезия, разпръснати около нея.
— Той няма да ме заблуди отново с още някоя „Песен за Селия“ — каза тя на себе си. — Ще бъда подготвена за него.
Бел беше леко разтревожена, че той може да я изиграе с някой от по-новите поети. Гувернантките й бяха обсъждали само класиците с нея и това бе само защото лорд Байрон беше толкова известен със своята поема „Тя иде като нощ красива“.
След едно бързо посещение до книжарницата този следобед, тя се сдоби с лирическите балади на Уилям Уърдсуърт и Самюел Тейлър Колридж, както и с „Песни за невинността и опитността“ на никого неизвестния поет Уилям Блейк. Държателят на книжарницата я увери, че този Блейк ще стане много прочут някой ден и се опита да й продаде „Сватбата на Рая и Ада“ в допълнение, но Бел отказа, смятайки, че няма начин Джон да открие нещо романтично в това.
С усмивка на лице, Бел отвори „Песни“ и започна да прелиства страниците, четейки на глас:
Тя вдигна поглед и прехапа устни.
— Тези модерни неща са много странни.
Клатейки глава тя отново се обърна към книгата си.
Туп!
Бел затаи дъх. Какво беше това?
Туп!
Нямаше съмнение, че отвън на прозореца й имаше някого. През нея мина ужасяваща тръпка и тя бавно се смъкна от леглото на пода. Лазейки на ръце и колене, Бел се промъкна до тоалетката си. След като хвърли един бърз поглед към прозореца, тя грабна свещника от Бостън, който Ема й беше подарила за рождения ден преди няколко години. Ниско наведена, тя се придвижи към прозореца. Опитвайки се да остане встрани от полезрението на бандита, тя внимателно се покатери на един стол, който беше поставен до стената точно до прозореца и зачака трепереща от страх. Прозорецът изскърца и тя видя как започна да се отваря. Една черна ръкавица се появи на перваза.