Клеър не каза нищо, но отвърна на погледа му. Не смееше да не го гледа. Дори когато не го изпускаше от очи, я преследваше зловещото чувство, че по някакъв необясним начин той се промъква зад нея, готов да й стори нещо ужасно, когато тя най-малко очаква.
От устните на Оливър се откъсна звук на недоволство.
— Глупаво, глупаво момиче!
Той мина покрай нея и изкачи стълбите с толкова лека стъпка, че те едва изскърцаха. Миг по-късно скритата врата се отвори. Клеър се изправи и като си наложи да се успокои, прекрачи в коридора. Там цареше мъртвешка тишина — явно никой не бе чул нищо.
Оливър я улови за раменете, повдигна я и я премести встрани, сякаш беше перце. Без да я пуска, той се наведе и прошепна в ухото й:
— Нито звук, Клеър. Ако събудиш приятелите си и те ме нападнат, ще унищожа всички ви. Ясно?
Тя кимна.
Хладният натиск на ръцете му изчезна, ала усещането за зловещото му присъствие продължи да витае във въздуха. След малко Клеър се осмели да погледне зад себе си и за свое учудване видя, че Оливър си бе отишъл.
Сякаш никога не бе идвал.
Тя натисна копчето зад картината и тайната врата се затвори. После отиде в стаята си и вдигна падналия телефон. Травис Лоу бе затворил и най-вероятно вече хвърчеше насам с пусната сирена.
Клеър седна на пода и зачака суматохата, която много скоро щеше да настане.
Отвън несъмнено ставаше нещо. Нямаше как да бъде другояче, не и при такова раздвижване. Това не бяха двама патрулиращи полицаи, малко жълта лента и кратък репортаж във вестника на Капитан Очевиден на следващия ден. Онова, което Клеър виждаше от прозореца на стаята си, приличаше на истинско разследване в стил „От местопрестъплението“ — хора в бели гащеризони се разхождаха напред–назад и събираха веществени доказателства, а до тротоара беше паркиран солиден ван със затъмнени стъкла и емблемата на морганвилската полиция, където сигурно имаше инспектори вампири или пък криминолози. Клеър предположи, че почти всички, които се въртяха около задния двор на Майкъл, бяха неживи.
Вампири, които разследват престъпления. Това беше нещо ново.
Клеър вече не знаеше какво точно изпитва. Чувстваше се замаяна, упоена, откъсната от всичко наоколо. Отминалата нощ й се струваше като сън, всичко, случило се откакто двамата с Шейн се качиха в стаята му до момента, когато се събуди от трополене навън, сякаш бе потънало в някаква мъгла.
На външната врата се звънеше, ала Клеър не можеше да се откъсне от прозореца… всъщност, изобщо не бе в състояние да помръдне. Сигурно бяха полицаи. Както и очакваше, Травис Лоу й се бе притекъл на помощ възможно най-бързо и след като се бе уверил, че е жива и неухапана, бе повикал на помощ тежката артилерия. Така че на вратата сигурно бяха Гретхен и Ханс, или пък Ричард Морел, идващи да запишат показанията й.
Клеър се погледна.
Май трябва да се облека.
Дясната й ръка беше изцапана от кръвта, която продължаваше да се процежда от порязаната й китка. Без да се замисли, Клеър притисна тениската си към раната. Страхотно, сега не само че беше полугола, но и малкото дрехи, които имаше по себе си, бяха оплескани с кръв.
Отне й десетина минути, за да си вземе душ, да се облече и да се превърже, след което изтича боса по стълбите, готова да посрещне онова, което я очакваше.
Тримата й съквартиранти бяха в дневната и при появата й я погледнаха с толкова еднакви празни изражения, че тя се закова на място.
— Какво има? Сега какво съм направила?
Майкъл отстъпи настрани, за да може Клеър да види кой се бе настанил в един стол и нехайно прелиства бонбоненорозов брой на „Teen People“.
Моника Морел.
Носеше тесен розов потник с диаманти, които изписваха „КУЧКА/ПРИНЦЕСА“, и ултракъси панталонки, които дори Дейзи Дюк3 би изхвърлила като прекалено неприлични. Имаше прекрасен загар, а на върха на съвършено лакираните пръсти на крака й се полюшваше розова джапанка с голямо жълто цвете отгоре.
— Здрасти, Клеър! — поздрави тя и се надигна от стола. — Какво ще кажеш да закусим заедно?
— Аз… какво?
— За-кус-ка — повтори Моника отчетливо. — Най-важното хранене за деня. Родителите ти на нищо ли не са те научили?
Клеър имаше чувството, че се е озовала в някакъв странен сън.
— Не разбирам. Какво търсиш тук?
Облегнат на стената, Шейн не сваляше изпепеляващ поглед от Моника. Явно току–що бе станал, защото гъстата му мека коса стърчеше във всички посоки и Клеър трябваше да потисне желанието си да прокара пръсти през нея и да й придаде обичайния небрежно разрошен вид.
3
Дейзи Дюк — героиня от американския телевизионен сериал „Царете на хаоса“ (англ. „Dukes of Hazzard“), известна с изключително късите шорти, които носи и които по-късно биват наречени на нейно име. — Бел.прев.