— Внимавайте какво ядете и пиете — продължи с правилата Майкъл. — На партито на Моника най-вероятно ще е пълно с рохипнол4 и какво ли не. Аз мога да подуша какво слагат в питиетата, вие — не. Ако се забъркате в нещо, просто се отдръпнете и оставете аз да се оправям. Щом така и така един от приятелите ви е изчадие на нощта, поне да имате някаква полза от това.
Шейн не отговори и Клеър съвсем ясно го видя да преглъща една от типичните си хапливи забележки. За щастие, тъй като бе наистина приятно отново да се чувстват като приятели, а не като четирима души, които всеки момент ще се пръснат в различни посоки.
— Нещо друго, татко? — попита Ева.
— Да — отвърна Майкъл, след като я целуна по устните, много леко, за да не размаже червилото й. — Помни, че изглеждаш достатъчно добре, та на човек да му се прииска да те схруска. Обещай ми, че няма да го забравиш.
Клеър усети, че се разкъсва между желанието да се усмихне и да потрепери, а когато погледна към Ева, видя, че и тя изпитва същото.
Къщата на семейство Морел изглеждаше като имението „Тара“ в „Отнесени от вихъра“, след като е било плячкосано от войниците. Клеър с изумление видя как група пияни студенти се препъват по алеята, крещейки нещо неразбираемо и влачейки диван, който разположиха в гигантския фонтан пред къщата.
Очевидно се бяха заели да пренесат по-голямата част от дневната на семейство Морел навън — неколцина от гостите вече се бяха настанили на столове, обливани от пръските на фонтана, а при появата на дивана трима–четирима от тях се покатериха върху него, кикотейки се.
— Ето това — каза Шейн почтително — минава границите. Харесва ми.
Положението беше извън всякакъв контрол. Четиримата стояха до лъскавата вампирска кола на Майкъл и се възхищаваха на онова, което се разиграваше пред очите им. Къщата беше обляна в светлина, над моравата се полюшваха запалени тикви факли и навсякъде беше пълно с хора. Натискаха се под дърветата, осветени от ярките лъчи на охранителните лампи. Наливаха се с шотове, седнали между колоните на масивното бяло стълбище. Едно момиче притича покрай тях само по сутиен.
— По дяволите — каза Майкъл. — Моника наистина знае как се прави купон.
Без майтап. Клеър видя как един камион, на който пишеше „КАЧЕСТВЕНИТЕ СПИРТНИ НАПИТКИ НА БОБ“ се придвижва бавно сред тълпата, за да стигне до задната врата. Очевидно Моника бе повикала алкохолно подкрепление, а нощта едва сега започваше.
— Е? — обади се Ева. — Тук ли ще стоим цяла нощ? Защото аз съм готова да взема акъла на някого.
Четиримата поеха към алеята, отвеждаща до къщата, като внимаваха за пияни студенти и заблудени мебели. Все така заедно, те се изкачиха по стълбите, където десетина души бяха погълнати от сложна на вид игра, която включваше шотове, спрейове с флуоресцентна боя и истеричен кикот. Дори най-пияният от тях се обърна да ги погледне и подсвирна подире им.
И пияните студенти във фонтана, и още по-пияните хора на верандата носеха най-обикновени дрехи, предимно тениски и дънки.
— Хмм — отбеляза Клеър, — май трябваше да изберем нещо малко по-неофициално.
— Как ли пък не! — възрази Ева. — Ако ще правиш нещо, прави го със замах.
— Напомни ми някой ден да поиграя покер с теб — каза Майкъл. — Обичам момичета, които са готови да заложат всичко.
Ева закачливо го побутна с бедро.
— Това ли си намислил за по-късно? Човече, ако не друго, прояви малко респект поне към роклята.
Майкъл прокара бледите си пръсти по гърба й, следвайки извивката му чак до алената роза. Ева потръпна и притвори очи, а Майкъл прошепна нещо в ухото й. Нещо, както предположи Клеър, твърде лично, за да го чуят и останалите.
Не че имаше такава опасност, тъй като точно в този миг външната врата се отвори и ги заля вълна от ритмично техно и разговори, водени с пълно гърло. Прегърнати и залитайки, на прага се показаха двама от геймърите, на които Клеър бе дала поканата от Моника.
— Адски готин купон! — изкрещя един от тях колкото му държеше гласът, и се строполи по лице на земята.
— Очевидно — Ева го прескочи и потъна в тълпата, следвана плътно от Майкъл.
Клеър се накани да тръгне след тях, ала Шейн я задържа.
— Какво? — обърна се да го погледне тя.
Боже, изглеждаше страхотно! Отсега нататък трябваше да го облича само Ева.
— Преди да сме влезли…
Той я притегли към себе си и я целуна. Някъде много отдалеч до Клеър достигнаха подсвиркванията и дюдюканията на пиячите на шотове… отдалеч, защото целувката на Шейн беше сладка и страстна, и необуздана, изпълнена с нещо лудешко, от което Клеър цялата се разтрепери.
4
Рохипнол — мощен седативен медикамент, известен като „наркотика на изнасилваните“. Причинява загуба на съзнание, намаляване на мускулния контрол и невъзможност за запаметяване на нова информация, докато трае действието му. — Бел.прев.