В очите на Моника бушуваха яростни пламъци, ала тя не трепна и след миг се обърна и изтича на втория етаж, където официално облечените й приятели се бяха скупчили заедно, като участници в „Сървайвър — Островът на Абъркромби и Фич6“.
— Едно на нула за аутсайдерите — каза Шейн и се загледа в група момчета, облечени с футболни тениски, които минаха покрай тях с шум и трясък, понесли едно легло.
Клеър примига няколко пъти. Да, наистина беше легло.
— Май е по-добре да не знам. Е, нещо за пиене?
В кухнята завариха няколко души да приготвят пунш в кошче за боклук. Клеър се надяваше, че кошчето е ново, но като виждаше колко са натряскани тези, които наливаха какво ли не в него, не можеше да бъде сигурна.
— Аз не бих пил от това — прошепна Шейн в ухото й. — Виждаш ли някой познат?
Клеър не беше сигурна. Кухнята беше претъпкана, около барплотовете непрекъснато се тълпяха хора, и когато някой излезеше, стиснал червена пластмасова чаша в ръце, на негово място веднага се появяваше друг…
Внезапно Клеър усети как по гръбнака й пробягва тръпка.
— Аха — отвърна тя. — Виждам.
Как, по дяволите, братът на Ева беше успял да се промъкне на купона? Стоеше в един ъгъл, с прегърбени рамене, дълга провиснала коса и подигравателна усмивка. Беше облечен в същите мръсни дрехи, с които се бе появил в университета и които му придаваха още по-опасен вид. В ръката си държеше чаша, ала не беше пиян — в погледа, с който обхождаше тълпата, имаше твърде много презрение. Беше налудничав, а не пиян поглед.
О, боже! Точно така изглеждат онези, които се появяват някъде и започват да стрелят напосоки.
Изведнъж той забеляза Клеър и я дари с крива усмивка. Клеър хвърли тревожен поглед към Ева, ала тя беше с гръб към брат си и говореше с Майкъл — очевидно не бе забелязала надвисналата опасност.
— Какво? — попита Шейн.
Клеър се обърна, за да му посочи Джейсън…
… ала той беше изчезнал.
Шейн поклати глава, когато Клеър му каза, и отиде да говори с Майкъл. Майкъл кимна и като му повери Ева с едно „не я изпускай от очи“, което Клеър разчете отдалеч, потъна в тълпата.
Дотук беше с „никакво разделяне“.
Шейн прегърна двете момичета през раменете:
— На това му се казва живот. Какво ще кажете да си потърсим някоя стая, момичета?
Ева извъртя силно гримираните си очи.
— Сякаш знаеш какво да правиш и с една от нас, камо ли с двете. Къде отиде Майкъл?
— В тоалетната — отвърна Шейн безизразно. — Дори вампирите трябва да пикаят.
Което може и да бе самата истина, само че не то бе накарало Майкъл да ги изостави. Шейн ги поведе към барплота и успя да задигне една бутилка вода за Клеър и две бири за себе си и Ева, които отвори лично. Никакви рискове, помисли си Клеър и отпи няколко големи глътки от студената, сладка вода. Досега не си бе дала сметка колко е горещо, но изведнъж усети как от потта блузата прилепва към тялото й.
Някой я улови за дупето и тя изписка и подскочи. Обърна се рязко и видя някакъв сериозно насвяткан студент да се навежда към нея.
— Хей, маце, бива си те! — изкрещя той в ухото й. — Аз, ти, навън, окей?
И той й демонстрира нагледно какво смята да правят навън, от което Клеър пламна.
— Разкарай се! — сопна се тя и го отблъсна от себе си.
В отговор, неговите приятелчета отново го побутнаха към нея, толкова силно, че Клеър не можа да запази равновесие и залитна. Нахалникът не пропусна да се възползва и я притисна към бара с бедра, а ръцете му зашариха по тялото й.
Шейн го сграбчи за яката на тениската с надпис ТПЮ, завъртя го към себе си и стовари пестник в лицето му.
Страхотно, помисли си Клеър, едновременно разтърсена и погнусена, явно по тези места това е нещо като отговор за всичко. Удари някого. От друга страна, силно се съмняваше, че точно тази вечер разумните доводи биха имали особен ефект.
Както можеше да се очаква, приятелите на нахалника се скупчиха около двамата. Ева хвана Клеър за ръката и я дръпна настрани от тесния кръг, който бързо се образува около биещите се; разнесоха се насърчителни викове и пляскане.
— Трябва да го спрем! — възкликна Клеър.
Ева я потупа по рамото.
— Това е идеята на Шейн за хубаво изкарване — каза тя. — Повярвай ми. Не те съветвам да се опитваш да го спираш. Остави го да се вихри. Нищо няма да му се случи.
На Клеър обаче това въобще не й харесваше. Не обичаше да гледа как някой удря Шейн, не й допадаше и начинът, по който очите му грейваха, когато се забъркаше в нещо подобно. Всъщност глупаво бе да се разстройва, още повече че това бе едно от нещата, които на първо място я бяха привлекли у Шейн — начинът, по който той без колебание се хвърляше във всичко, особено когато ставаше въпрос да защити някой друг.
6
„Абъркромби и Фич“ (англ. „Abercrombie & Fitch“) — известна американска марка облекло, особено популярна сред ученици и студенти и считана за признак на престиж. — Бел.прев.