Когато стигнаха горния етаж, видяха, че сноповете светлина, разпръсквани от короната на фенера, рисуваха променливи фигури, които се движеха бавно по стените на залата като образи от примитивен призрачен кинематограф.
— Погледнете това — рече Бен, сочейки един правоъгълен подиум, който се издигаше на около метър от пода и заемаше площ от близо четирийсет квадратни метра.
Тримата отидоха до него и установиха, че това бе огромен макет на Калкута, възпроизведен с такава достоверност и внимание към детайлите, че при поглед отблизо създаваше илюзията за полет над действителния град. Разпознаха руслото на Хугли, Майдан, форт „Уилям“, Белия град, храма на Кали в южната част, Черния град и даже базарите. Шиър, Бен и Иън дълго съзерцаваха с почуда необикновената миниатюра, запленени от приказната ѝ красота.
— Ето я и къщата — посочи Бен.
Другите се приближиха до него и видяха в сърцето на Черния град точно копие на къщата, в която се намираха. Многоцветните лъчи от тавана шареха по улиците на миниатюрния град, разкривайки мимоходом скритите тайни на Калкута.
— Какво е онова там зад къщата? — попита Шиър.
— Прилича на железопътна линия — рече Иън.
— Така е — потвърди Бен, проследявайки я до ъгловатия, величествен силует на Джитърс Гейт отвъд един метален мост, пресичащ река Хугли.
— Тази линия води до гарата, където е избухнал пожарът — каза Бен. — Това е резервен коловоз.
— На моста има спрял влак — забеляза Шиър.
Брат ѝ заобиколи макета, за да разгледа по-добре железницата. Докато се взираше в нея, усети неприятно мравучкане по гърба. Познаваше този влак. Беше го видял предната нощ, макар че тогава го бе взел за кошмарен сън. Шиър безмълвно се приближи до него и Бен забеляза сълзи в очите ѝ.
— Това е къщата на баща ни, Бен — промълви тя. — Той я е построил за нас.
Бен прегърна сестра си и я притисна към себе си. Иън, който ги гледаше от другия край на залата, отвърна очи. Бен помилва лицето на Шиър и я целуна по челото.
— Отсега нататък — рече — това винаги ще бъде нашият дом.
В този миг малкият влак, спрял върху моста, запали фаровете си и колелата му започнаха бавно да се въртят по релсите.
В гробовно мълчание господин Де Росио бе впрегнал аналитичните си способности и цялата съобразителност на врял и кипял архивар, за да разнищи съдебните протоколи, които полковник Луелин така усърдно се бе постарал да потули. В това време Сет и Майкъл правеха същото с една странна папка с чертежи и многобройни бележки, написани собственоръчно от Чандра. Сет я бе намерил на дъното на една кутия с лични принадлежности на инженера. Тъй като покойникът беше значима обществена фигура, след неговата гибел вещите му, непотърсени от никакви роднини или институции, в крайна сметка бяха потънали в дебрите на музейните архиви. Библиотеката на музея бе собственост на консорциум от различни научни и академични учреждения на Калкута, сред които бе и Висшият инженерен институт, където Чандра Чатърджи се бе отличил като един от най-бележитите, но и най-противоречиви членове. Въпросната папка имаше семпла подвързия, а на корицата ѝ, ръчно написан със синьо мастило, се четеше едничкият надпис: Огнената птица.
Сет и Майкъл бяха отделили находката си настрана, за да не разсейват дундестия библиотекар и да го откъсват от задачата, която изискваше всичките му дарби и опит на стара лисица. За целта те се бяха оттеглили в другия край на помещението, където мълчаливо анализираха намерените документи.
— Тези рисунки са страхотни — прошепна Майкъл, възхищавайки се на различни скици на механични предмети, чиято функция изглеждаше мъчна за разгадаване.
— Да не се отклоняваме — напомни му Сет. — Какво е казано тук за Огнената птица?
— Науката не е силната ми страна — започна Майкъл, — но да ме убият, ако това не е чертеж на огромна запалителна машина.
Сет разгледа плановете, без ни най-малко да проумее значението им. Приятелят му изпревари въпросите му.
— Това тук е резервоар за масло или някакъв вид гориво — обясни Майкъл, като посочи един елемент. — С него е свързан този всмукателен механизъм. Той е просто захранваща помпа — като помпата на кладенец, — която подава горивото, за да поддържа този кръг от пламъци. Нещо като постоянно включена горелка.
— Но пламъците едва ли ще превишат няколко сантиметра височина — възрази Сет. — Не виждам каква запалителна мощ биха могли да имат.