Вдигнах рамене.
— Южняци — под път и над път. Този какво искаше?
— Да си поговори с теб. По бизнес.
— Аха. Да не е бил Йони? Един, дето прилича на бекас?
Тя не отговори. Седеше срещу мен и се опитваше да улови погледа ми.
— Разбрал, че си отседнал в ловната хижа, и отишъл до там, но не те заварил. Някой му казал, че след погребението си идвал у нас, и затова той очакваше да знам нещо.
— Ти какво му каза?
Позволих й да улови погледа ми. Да го изучи щателно. Имах много за криене и въпреки това нищо.
— Че си заминал на юг — въздъхна тя.
— Защо?
— Защото не съм глупачка. Нито знам, нито искам да разбирам в какво си се забъркал, но не желая вината да е моя, ако загазиш още повече.
— Още повече?
Тя поклати глава. Или се беше изразила погрешно, или аз не я бях разбрал. Или пък не й се говореше по темата. Надникна през пролуката. Чувахме как отвън Кнют енергично цепи дърва.
— Според този тип името ти било Юн, не Юлф.
— Ти вярваше ли, че се казвам Юлф?
— Не.
— Но въпреки това си го пратила за зелен хайвер. Излъгала си го. Какво казва религията ти по въпроса?
Тя отметна глава към звуците отвън.
— Кнют казва, че трябва да те пазим. А моята религия много държи на мнението на близките.
Поседяхме мълчаливо. Аз отпуснах ръце върху масата, тя нейните — в скута си.
— Благодаря ти, задето се погрижи за Кнют по време на помена.
— Няма защо. Как го понася?
— Всъщност добре.
— А ти?
Тя сви рамене.
— Ние, жените, винаги се оправяме.
Звуците от брадвата пресекнаха. Кнют щеше да влезе при нас всеки момент. Леа пак се обърна към мен. Очите й се преливаха в няколко цвята. Не бях виждал толкова богата палитра. Погледът й гореше пламенно.
— Размислих, Юлф. Искам да знам от какво бягаш.
— По-разумно беше предишното ти решение.
— Кажи ми.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото мисля, че си добър човек. А за добрите хора винаги има прошка.
— Ами ако грешиш? Ако не съм добър човек? Тогава какво? Ще се пържа в твоя ад ли? — Прозвуча по-заядливо, отколкото възнамерявах.
— Не греша, Юлф, защото те виждам. Прозирам какъв си.
Поех си дъх. Още не знаех дали думите ще успеят да излязат от устата ми. Вгледах се в сините й очи — сини като морето под теб, когато си на десет и стоиш на висока скала, а цялото ти същество напира да скочи — с изключение на краката ти, които не помръдват.
— Да събирам дългове на наркомани и да убивам хора — това ми беше работата — чух се да произнасям. — Откраднах пари от работодателя ми и сега той ме преследва. Въвлякох в тази история и Кнют, десетгодишния ти син. Плащам му, за да шпионира. По-точно, плащам му само ако ми докладва нещо съмнително. Например, ако е видял типове, които, при необходимост, не биха се поколебали да видят сметката на едно невръстно момче. — Извадих цигара от кутията. — Е, какви са шансовете ми за опрощение?
Тя отвори уста и в същия момент Кнют отвори вратата.
— Ето. — Той стовари цепениците на пода пред печката. — Умирам от глад.
Леа ме погледна.
— Рибени кюфтета в консерва? — предложих.
— Бляк — сбърчи нос Кнют. — Не може ли да хапнем прясна треска?
— Боя се, че не съм купил.
— Имам предвид да си хванем от морето. Да идем на риболов. Може ли, мамо?
— Посред нощ е — тихо отговори тя. Продължаваше да ме гледа.
— Най-хубавото време за риболов. — Кнют заподскача. — Моля те, мамо!
— Нямаме лодка, Кнют.
След секунда схванах какво иска да каже. Погледнах момчето. Лицето му помръкна. После изведнъж засия.
— Ще вземем лодката на дядо. В хелинга е. Каза, че ми позволява да я вземам.
— Наистина ли?
— Да! Треска! Треска! Обичаш треска, нали, Юлф?
— Обожавам — гледах Леа. — Но не знам дали майка ти в момента е на такава вълна.
— И още как. Нали, мамо?
Тя мълчеше.
— Мамо?
— Нека Юлф реши.
Малкият се мушна между масата и стола ми, за да ме принуди да го погледна.
— Юлф?
— Да, Кнют?
— Ти ще изядеш езика.[3]
Хелингът се намираше на няколкостотин метра от пристана. Миризмата на прогнили водорасли и солена вода пробуди няколко смътни летни спомена. Напъхан съм в прекалено тясна спасителна жилетка, братовчед ми се перчи, защото са по-богати и имат лодка и хижа, а чичо ми ругае, зачервен и изнервен от неуспешните опити да запали извънбордовия двигател.
В тъмния хелинг се носеше приятна миризма на смола. Необходимите ни рибарски принадлежности се намираха готови в лодката, качена върху дървена стойка.
3
Панираният език от треска е традиционно ястие по норвежкото крайбрежие, а по време на сезона, когато треската хвърля хайвера си, се смята за голям деликатес. — Бел. прев.