Тук-там между драпериите също можеше да се забележи черно и изгнило или сухо и напукано дърво, което изпускаше неприятна миризма. Подът под килимите беше издънен, особено в центъра на стаята. Едра хлебарка се спускаше по златотъканата драперия, а друга се беше упътила към дивана. През щорите проникваха струйки от нощния смог, образувайки полупрозрачни тъмни арабески върху позлата. Камъните, с които беше иззидана камината, бяха изстъргани и боядисани, но бяха се разхлабили, а други съвсем липсваха.
Мишелов, който се беше захванал да запали огън в печката, набута подпалката, запалена от мангала вътре, затвори вратичката и се обърна. Той сякаш прочете мислите на Фафърд, защото взе няколко конусчета с благовония, запали ги от мангала и ги разпредели из стаята в блестящи, плитки месингови купички, без да пропусне възможността да смаже по пътя си едната хлебарка с крак, а другата с юмрук. След това напъха копринени парцали в най-широките пролуки зад щорите, отново взе в ръка сребърната си халба и за момент погледна Фафърд в упор, като че ли предизвиквайки го да каже макар и една дума против разкошната, но малко смешна кукленска къщичка, която беше подредил за своята принцеса.
В следващия момент той отново се усмихна и повдигна халбата си в приветствен жест към Фафърд, който направи същото. Нуждата да си налеят пак ги приближи един към друг. Едва помръдвайки с устни, Мишелов прошепна със сладък глас:
— Бащата на Ивриан беше благородник. Убих го с черна магия, ако не се лъжа, докато се опитваше да ме довърши на масата за изтезания. Един жесток човек, жесток дори към дъщеря си, но все пак благородник, поради което Ивриан е напълно непригодна както да се брани, така и да се грижи за себе си. Гордея се, че мога да й осигуря даже още по-добър стил на живот, отколкото баща й с всичките му слуги и камериерки.
Потискайки неволно възникналото чувство на неодобрение от това отношение, Фафърд кимна и каза дружелюбно:
— Мога само да призная, че с откраднатото си направил един малък палат, съвсем достоен за повелителя на Ланхмар Карстак Овартаморт или за Краля на кралете в Тисилинилит.
Откъм дивана Влана се обади с дрезгавия си контраалт:
— Сиви Мишелов, твоята принцеса би желала да чуе за таз вечерното приключение. Освен това може ли да пием още по чаша?
— Наистина, Мишко — потвърди Ивриан.
Потискайки неволната си гримаса от споменаването на предишното му прозвище, Мишелов погледна Фафърд за съгласия, получи утвърдително кимване и се впусна в разказ. Но преди това сервира вино на момичетата. Тъй като нямаше достатъчно, за да напълни чашите им, той отвори следващото шише, помисли и отвори всичките три, поставяйки едно до дивана, едно до излегналия се върху пръснатите по килима възглавници Фафърд и запази едно за себе си. Широко отворените очи на Ивриан показваха как тя посреща този сигнал за сериозно запиване. Влана гледаше с насмешка и леко раздразнение, но никоя не се реши да отправи критика на глас.
Мишелов разказа много добре историята — това, как бяха обрали крадците, изигравайки артистично части от нея, особено момента, когато подобната на плъх маймуна, преди да избяга, се беше изкатерила по гърба му и беше опитала да му издере очите. Разказът му бе прекъснат само два пъти.
Когато той каза: „И когато със свистене измъкнах Скалпел…“, Фафърд бе отбелязал:
— О, значи имаш прозвище както за меча си, така и за самия себе си?
Мишелов се стегна:
— Да, а кинжала си наричам Котешки нокът. Да нямаш възражения? Може би ти се струва детинско?
— Съвсем не! Моя собствен меч съм нарекъл Сивия жезъл. Всички оръжия са посвоему живи, цивилизовани и заслужават свои имена. Моля те, продължавай.
И когато спомена за неизвестната твар, която беше съпровождала крадците (и се бе опитала да му извади очите!), Ивриан пребледня и потръпвайки, каза:
— Мишко! Това ми звучи като помощник на зъл маг!
— Магьосник — коригира я Влана. — Злодеите от гилдията не се занимават с жени, освен да задоволяват с тях похотта си срещу заплащане или насила. Но Кровас — сегашният им крал, макар и суеверен, е известен с това, че взема всички предпазни мерки, така че може да е привлякъл някой магьосник на служба.
— Това ми изглежда доста вероятно и ме изпълва с ужас — съгласи се Мишелов със зловещ глас и пламнал поглед. В действителност той нито вярваше на това, което казва, нито чувстваше ужас; той беше толкова изпълнен с ужас, колкото има в девствена прерия, но с готовност приемаше всичко, което можеше да подсили представянето му.
Когато свърши, момичетата с блясък и обич в очите вдигнаха тост за него и Фафърд, поздравявайки ги за тяхната хитрост и смелост. Мишелов се поклони със светнал поглед, просна се на килима с въздишка на изтощение, избърса чело с копринена кърпичка и отпи голяма глътка.