Изобщо, господин Памукчиев, ти трябва да помислиш за доброто си поведение на село. Когато селото празнува Великден или Гергьовден, то е весело и пее; Ще пееш и ти с него. Гладно ли е — ще гладуваш и ти. Баща ти ще влезе рано или късно в текезесето. Не може де не влезе. Няма човек, който да излезе на глава с държавата. Това правят само разбойниците, като Дочо Узунов, като Васил Героя, като Дойно Белев от село Огоя, Орханийско. Тези трима разбойници се опитаха да излязат на глава с държавата и изчезнаха. Държавата остана. Те се загубиха. Да, загубиха се. А бяха легенда за народа, бяха в устата му. В живота легендите се създават от народа. И народът им се радва. Аз съжалявам, че ние, моите връстници, живяхме без легенди. Без кумири. Трябват ни кумири като Крали Марко — да му се радваме. Явно, не може без кумири. Кумирът като че ли е в кръвта на човека. Васил Друмев бе някога кумир на свещеници и калугери, но не стана кумир на народа, защото бе на заплата. Който е на заплата, никога не става кумир. Разбойникът не е на заплата и става легенда, става кумир. Васил Героя бе от село Микре, Ловчанско. Селото на Асен Николов. Те са, мисля, съседи. Единият става разбойник през 1923–1925 година, а Асен Николов стана търговец и фабрикант във Варна. И той е разбойник, като Васил Героя. И е убил повече хора от него, но никой не го споменава днес. Говори се за Васил Героя от Микре, който обра Троянската банка по права пладня — в един пазарен ден, през 1925 година. Убиха го, но легендата остана.
Затова, господин Памукчиев, искам да ти дам един съвет — намери си такава професия, при която ще можеш да преживяваш и без заплата.
— Каква да е тя?
— Писател, поет, артист, журналист, певец, музикант. Имаш хубав глас, знаеш много песни, ще тръгнеш по влака, ще вземеш китарата или акордеона и ще пееш на пътниците. От София до Варна ще събереш поне 10 000 лева. Хиляда на кондукторите, хиляда на началник-влака, хиляда на контролата (ако те спипа по влака) и пак ще ти останат 7000 лева в ръката.1
— Без заплата трудно ще се живее, господин Буров.
— В историята се влиза само от онези хора, които са живели без заплата и не са били на щатна държавна работа.
— Няма ли изключение това правило?
— Няма. Чиновникът не става велик, макар да е минавал през канцелария. Байрон, Гьоте — това са два гения, два антипода.
Гьоте цял живот е бил на щат, към курфюрста, към държавата, но е гледал само поезията си. Екерман, неговият приятел и записвач го казва. Гьоте не е писал писма и заповеди, не е бил никога чиновниче. Ботев — също, никога не е бил чиновниче. Левски и Бенковски — също.
Ето защо, мой дълг е да те предпазя от работа, в която ще има писане на писма и на доклади. Избери си работа, както във Върховния съд, във върховното правителство, във върховното управление на БЧК, където ще можеш да ръководиш и да говориш, но не и да пишеш писма и заповеди. Това е смърт за твореца, за човека. В Червен кръст доктор Стоян Данев бе дълги години почетен председател, след него дойде генерал Кисьов, а после царица Йоанна. Тези дяволи не стават банкови експерти или съветници, а стават председатели и то почетни председатели. Затова властта при комунизма ще се дели само на законодателна и изпълнителна. Бъди в екипа на законодателната власт, на законодателите, които само заповядват, а не изпълняват.
— Как да стигна дотам?
— С ум. С тактика.
— Какво да правя?
— Първо, гледаш в очите този, който е над тебе и му казваш винаги „да“ — „Ти си прав“, „Точно така“.
Никога не му възразявай. Никога не го оставяй да остане с впечатление, че си неискрен, нечестен или че ще правиш кариера на негов гръб. Да вярва, да знае, че ти си му роб. Че си му признателен. Че виждаш нищожеството си. Че без него ти си нула. Да ти повярва. Да разбере, че си наистина негов предан роб. Хората, господин Памукчиев, са неизменни от векове. Те са едни и същи животни, само че едните са със здрав разум — бедните, простите, селяните, работниците, а другите са с побъркани представи и мисли за себе си. Велики мъже няма — има велики подлеци и сатрапи. Хитлер бе гений на злото, но гений. Той никога не може да стане друг. Тези бесни кучета умират от сопи, от куршум, от отрова, от кинжал — но обезателно умират. Хитреците не виреят около тях. Покрай тях виреят само сатрапи, като тях. Защото, господин Памукчиев, законът на бандата гласи: „Ако не си като мен, няма да си при мен. Ако не си като нас, няма да си при нас“.
1
До 9 септември 1944 година, а и по-късно, години наред, пътуващи певци и музиканти свиреха и пееха по влаковете и събираха бакшиш. Те бяха обикновени хора, музиканти и певци. Пееха стари шлагери и градски песни и веселяха народа. Свиреха познати парчета от опери и оперети. Изкарваха добри пари, но деляха с началник-влака, с кондукторите, с контролата. Генерал-майор Васил Марков от Ябланица, главен директор на БДЖ, по едно време забрани тази „просия“, но пътуването не стана по-леко, нито пък по-добро. — Б.авт.