Следователно, стани като нас и ще бъдеш при нас, при призваните, при богоизбраните. Аз знам, че това ти се вижда глупост, господин Памукчиев, и ти ме псуваш в душата си, но повярвай ми, това е извлечено от моя опит, от моята горчива книга на живота. Ти си хубаво младо момче, вечно засмяно, вечно загрижено за селото си, за родителите си. Това е добре. Не се късай от селото си. Дръж се за него като дете о бозката на майка си. Кенгуруто, като изскочи от торбата на майка си, умира. И ние хората ще измрем от глад като изгубим селото си, земята си, родителите си там. Селянинът е наш праотец, наш прародител, наш хранител. Педя земя, но имай в село една нивка. Да седнеш на нея като стопанин и да кажеш: „Тя е моя и никой не може да ми я отнеме.“ Педя, но да имаш. Педя, но да седиш на своята си нива.
Посей я с боб, с леща, с царевица — да свариш през лятото от своята си нива и ще видиш колко тя сладка е за тебе. Но сей. Да има там чушки, домати, зеле, моркови, целина, тарос, магданоз, копър, девесил — да има… Посей една китка, едно цвете. Да има. Да ти радва окото. Наесен иди, обери зелето и го сложи в качето. Да има. Да не губиш връзка с него. А след това, по Коледа, иди, извади зелката, изцеди я и я сложи в една кофа, донеси я в София. Да ти замирише на твое зеле, на твое нещо.
Изгубим ли миризмата към своето, свършено е с нас. Твоят боб може да е с лико, може да е грозен, но е твой. Твоят домат е по-вкусен от оня, който купуваш. Това е човекът. На майката детето не й тежи — както на вола рогата, както на кравата вимето. То си е нейно. И посраните пеленки на детенцето й не й миришат лошо. Не. Това е зовът на живота, на земята — да ти напомня за себе си.
И като посадиш това-онова, иди в кръчмата. Седни при хората. Поръчай им по един юз вино или петдесет грама ракия. Няма да осиромашееш. Българинът се радва на малкото — на карфицата, на иглата, камо ли на юзчето вино или ракия. Почерни народа и слушай приказките му. Гледам вие комунистите напоследък започнахте много да давате съвети по радиото. Четете беседи, четете нотации. Разяснявате вашите програми. Кого го интересува това? Никого. Една религия престава да привлича народа, когато много вземе да се обяснява. И в любовта е така — който дълго се обяснява, не върши много работа. Върши работа оня, който действува дръзко, смело и пипа с мъжка ръка. Вие сте прости, наивни и глупави агитатори. Вие не знаете да говорите. Вие само повтаряте цитати, цитати, цитати. Цитати от Маркс, цитати от Енгелс. Цитати от Ленин. Цитати от Сталин. Това е бърборилия. Не е радио.
Вие вървите по пътя на Гьобелс, който казва, че вестниците и радиото могат да направят гения идиот и идиота гений. Като повтаряте една и съща мелодия хиляда пъти, вие отблъсквате народа от нея.
Народът иска — както в любовта — да му се каже малко, но повече да му се покаже. Днес се искат орачи, а не драскачи и бърборилни. Радиото ме отблъсква. Радиото ви, господин Памукчиев, ме отвращава. Аз искам да чуя например някой стар шлагер или валс — като „Титаник валс“, като „Безсмъртният валс“ от Щраус, „Компарсита“, „Рамона“. Да, да, да… Да, аз искам класически танга, фокстроти и румби, каквито съм слушал на младини. Защото съм човек. Защото съм роден на тази земя да слушам сладки, хубави неща. Пропагандата не е пропаганда, когато говори. Пропаганда е когато се гледа. Като видя един валяк, локомотив или аероплан — аз се дивя. Като видя млада, хубава жена — аз й се радвам.
Вашата пропаганда е вулгарна и глупава. Вие нищо не умеете да поднесете красиво. Нищо. Даже розовото масло се поднася в красиво изработени мускали и канкули2 — макар да не се нуждае от реклама.
Госпожа Бурова ни извика да похапнем от качамака с овче сирене и биволско масло. Буров яде бавно, красиво, с любезна усмивка и светнали очи. Качамакът му хареса. Жена му е чудна готвачка. Тя е от Пловдив. От рода на Салабашеви.
След три часа той започва своите наставления към мене, младото момче, което е решил да превъзпитава. Или поне да му отвори очите за живота.
— В живота няма признателност, няма благодарност от равните и по-нискостоящите, господин Памукчиев. Ето защо ние, банкерите, не търсим благодарност, а търсим само парата и правата си. Обвързваме всичко с договори. За най-малката услуга искаме договор. А хитреци и подлеци, като професор Цанков, ние налагаме с бастуна. И бием до кръв. Ще ти кажа един случай. Да знаеш, че от човек от Оряхово не бива да искаш нищо, да вземаш нищо и да бягаш от него като от чума!
2
Канкули — специално изработени медни или сребърни съдове за пренасяне на големи количества розово масло. Мускалът е малък съд. Само в Казанлък има все още запазени канкули в къщата на Папазов и в музея на град Казанлък. — Б.авт.