И днес, три години след оттеглянето ми от политическия живот, не мога да се оплача от липса на „внимание“. Усещам навсякъде, във всеки момент, присъствието на тези, които с поглед и слух целят да ме предпазят от необмислени изявления, а може би и срещи. Всъщност, честно казано, съвсем не става въпрос за усещане и интуиция. Съвсем отговорно, секретно бях предупреден, че и вилата, и всичко около нея, неотлъчно се подслушва. Между впрочем, аз не се съмнявах в това. Настрана, че не живея сам, а със семейството на моята внучка и е, нюансирано казано, деликатно надничането в техния личен живот.
Настрана, колко е парадоксално - минаха избори за Велико народно събрание, за обикновено Народно събрание, избори за президент, но няма проблем, в който да не са се опитали да ме въвлекат или поне свържат. И то проблеми, породени от настоящи противоречия, недомислия, интереси.
Декларирах, че съм извън политическия живот, но установявам, че неотлъчно присъствам в него.
Главното е, аз така съм свикнал да бъда наблюдаван, че едва ли е логично някой да очаква да ми изневери способността да не казвам гласно и показвам открито това, което искам да запазя в тайна.
При това в момента играя „серви“. Следователно, малко политическа логика е необходима, за да се установи, кои са картите, които държа, и с които мога да изляза срещу цяла колода.
МИЛИАРДЕРЪТ
Няколко тома от Наказателно дело № 1/1990 са изпълнени с разпити, свидетелски показания и прочее, за милиардите, които Тодор Живков има в чуждестранни банки. За имотите му в Канада, Швейцария и къде ли не.
Помолих, след приключване на следствието, да се оповестят резултатите от него. Така, както обикновено се постъпва във всички случаи. Набеденият или е невинен, или е извършил съответното престъпление, според органите, образували производство срещу него. Това щеше да бъде не само обичайната процедура. Щеше да се изясни простичко и почтено, че Тодор Живков не е влагал пари нито и България, нито в чужбина. Не е осигурил нито себе си, нито наследниците си.
Месеци и месеци беше провеждана целенасочена кампания, с която се внушаваше на българския народ, и то умело и безпардонно, версията за милиардера Живков. Нагли, безпочвени лъжи, в които най-вече не вярваха авторите им. Но изиграха своята роля. Днес може би не малко хора са дълбоко убедени в банковите сметки и владения, с които разполагам.
Тази лепкава клевета върху името на бивш държавен глава във всяка друга страна щеше да предизвика правосъдието да издири и накаже създателите й. Не съм се стремил и не се стремя към реванш за мерзостите, които буквално се възпроизвеждат срещу мен. Исках само българският народ да узнае безплодните дирения на следствието.
Но и до днес няма съобщение, че слуховете за моите милиарди и имоти не отговарят на истината. Нещо повече. Разследването по това обвинение беше приключило. Бях под домашен арест. Най-после имах достъп до вестници, радио и телевизия. В три вестника, претендиращи за сериозна и професионално поднесена информация, излязоха съобщения, че съм собственик на авиокомпания на територията на Австрия, на сгради в Канада, че внучката ми Евгения има фантастична вила там, че съм платил един милион долара, за да получи внукът ми Тодор американско гражданство.
Това бяха „разкрития“, заслужаващи адмирации. Главна прокуратура, Главно следствено управление, разните там 6-то, 5-то и прочее бяха заангажирани месеци наред да търсят милиардите на Живков. И нищо. До един долар не се добраха.
Изведнъж, ето, поне част от парите ми са издирени! Според съобщения в печата. Впоследствие преповторени в ефира. Не виня журналисти и редакции за публикациите. Те са били убедени, искам да вярвам, че поднасят на читателите си достоверни сведения. От някого са получили тези „сензации“. Никой вестникар не би изпуснал възможността да ги тиражира, след като са от неслучаен, отговорен източник. Думата ми е за тези източници. Един от тях, например, самостоятелно се прояви, хвърляйки поредния кьорфишек за моя вила, този път в Швейцария. Искам да възнаградя някак самоотвержените усилия по изнамиране и оповестяване на милиардите и имотите ми.
Официално декларирам: всичко, което са издирили или очакват да открият по света - било в банки, било в недвижима и движима собственост, принадлежащо на Тодор Христов Живков, всичко, за което осведомяваха обществеността вече три години, им приписвам и дарявам! Нека си го поделят! Предлагам им да пропилеят малко пари по „живковски“. В Монте Карло, на любимата ролетка на сина ми, според един, самонарочил се за писател, партизанин-генерал, могат да разиграят част от парите. Ако имат лека ръка, така както лековата съвест, ако хазартните игри им се отдават поне наполовина от манипулативните, то може и да припечелят.