Срещу ТКЗС беше създадена страшна психоза. В село Чичил, на мегдана, в краката ми се хвърли един човек. Търкаля се. Вика: „Долу ТКЗС!“. Разбрах, че е най-бедният, влязъл в ТКЗС с 4 декара земя, а получил повече за лично ползване. Имаше ли обяснение за поведението му? Да. Хората нямаха хляб.
В ТКЗС бяха само бедните. Те бяха принудени да молят за хляб средните и заможни селяни, които не бяха в ТКЗС. Настройваха и подклаждаха бедняците.
Прецених, че трябва брашно, за да успокоя хората и да им помогна. Обадих се на Вълко Червенков: „Другарю Червенков, обстановката е изключително тежка. Вярвам, че ще я овладеем, но има един много важен въпрос. Това е въпросът за хляба. Хората хляб нямат.
Аз не мога да ги гледам в очите. Поне 6 тона брашно да се прати“.
Той ме прекъсна: „Живков, ти си се поддал на кулаците. То не е до хляба, то е кулашки бунт. Друго искат те, но…“ И не позволи да се дадат тези 6 тона брашно.
Обикаляхме от къща на къща. Разговаряхме с всеки. Не знаехме почивка, докато затихне напрежението.
Бунтове ставаха в почти цялата страна. Аз бях още в Кулска околия, когато се получи информация, че бунтове се надигат и близо до София. Това беше много неблагоприятно. Щяха да научат всички дипломатически мисии. Въпреки, че беше късно през нощта, вдигнах се веднага. Цяла нощ пътувахме. Сблъскахме се. Тогава пътищата бяха много лоши. Сутринта пристигнах. Предварително бях поръчал да подберат от Софийската партийна организация хора спокойни, със селска жилка. Инструктирах ги да успокоят вълненията. Да подхождат с разбиране към основателното недоволство на селяните.
В Политбюро внесох докладна записка, в която подчертах, че бунтовете са предизвикани от тежкото състояние в селското стопанство. Кулаците се възползват, но в основата са бедните, влезли в ТКЗС с надеждата за по-добър живот.
Червенков отхвърли рязко моята оценка като неправилна. Заклейми бунтовете като кулашки и излезе с поредица от статии във в. “Работническо дело“ по подобие на Сталин през 30-те години за бунтовете в съветските колхози.
По това време отидох в моето родно село. Като наближих, видях бай Иван. Бедняк. Ореше. Отидох при него. Поздравих го. Поздрави ме и той, и вика: „Ей, Тошка, Тошка! И ония преди вас лажеха воврамуго, но и вие сега лажете воврамуго“. Тъжната философия на бай Иван отразяваше нарастващото обезверяване.
През 1956 година селската действителност беше тягостна до безнадеждност. Можеха да започнат отново бунтове и да обхванат не само селата, но и градовете. И всички сфери на нашето развитие.
Планът беше сринат. Натрупани вътрешни и външни задължения. Нямаше средства да се плаща на администрацията. Ударът се разпростря и върху промишлеността. Доколкото я имаше. Рязко спадна покупателната способност. Получавахме оборудване на кредит, но нямахме средства да плащаме на работниците да построят предприятията.
Откъде, от какво да се започне? Преценихме, че е необходим решителен завой в областта на икономиката. Да насочим всичко, каквото България може да произвежда - стоки за населението и за износ - на широк, безпрепятствен път. Кооперативно, частно, държавно - няма значение. Главното - да се акумулират средства. Да се създаде, макар и частичен, финансов стабилитет в страната. Даваха се временни стимули и на частници, и на кооперативни, и на държавни организации.
България си оставаше аграрна страна. И то с разстроена икономика. Единствено селското стопанство можеше да укрепи, да даде тласък на по-нататъшното развитие. При тогавашната историческа даденост успяхме да намерим решение, което следвахме десетилетия. В основата си то съдържа принципа за баланс на интересите на селскостопанските производители и на потребителите, независимо, че главна роля играеха заложените непазарни механизми - планиране, финансиране. Но без баланс на интересите не можехме да укрепим стопанството. Само след 2-3 години селото започна да се съживява. Задоволяваше потребностите от селскостопански произведения. С ускорени темпове се създаваше преработвателната, т.е. хранително-вкусова промишленост. Селскостопанска продукция, в прясно и преработено състояние, покриваше нуждите на пазара.