Усетих, че вече е склонил. Бай Младен му даде молбата за влизане в ТКЗС. Той я подписа. Явно не случайно ни беше поканил. Беше премислил. Подозирам, че може би искаше лично аз да му направя ихтибар.
Към един и половина тръгвахме обратно. Бяхме с колата на Младен Стоянов. Отзад сложихме да легне Веселин Андреев. Бай Младен седна на волана, аз - до него. Обаче, той пиян, както се полага. Говори, говори. Пуска кормилото и ръкомаха. Аз му викам: „Бай Младене, говори, но не пускай кормилото. Виждаш какъв е пътя, едно камъче може да ни обърне“. А той пуска кормилото и ме хваща за ръцете: „Другарю Живков, как можеш да ме обиждаш! Аз си давам сметка кого возя. Знам, че возя ръководителя на Партията и председателя на Министерския съвет!“. Вътрешно се самоуспокоявах, че този здрав шоп, минал през лагерите на Сибир, колкото и да е пил, не можеш да го напиеш. И така - до София.
За завършване на кооперирането и за развитие на селското стопанство решаваща беше осъзнатата линия за материално стимулиране на селските труженици. Балансът на интересите, независимо, че само частично се осъществяваше от пазара, беше много важен. Успяхме да преодолеем хаоса. Икономически, политически, социален - всякакъв.
Можеше ли през всичките тези години да получим от селскостопанския труд повече? Да, можехме. Всичко постигнато е резултат на създадените планови и финансови механизми за задоволяване на интересите. Но много по-смело трябваше да се разгръща диференциацията на заплащане. И, разбира се, пазарната икономика.
Можеше да бъдат предвидени и избегнати редица грешки, преждевременни решения. Например, не трябваше да се избързва с изграждането на АПК. Не бяха създадени предпоставки. Не всички евентуални усложнения бяха обмислени. След по-малко от година го почувствахме. Лично мен много ме тревожеше положението.
Дилемата - да се върнем ли към старата форма ТКЗС, или да използваме новата. След колебание надделя второто съображение. Да намерим формата на организация в самите АПК. Връщането към ТКЗС криеше подмолни рискове, освен безспорните трусове, които щеше да предизвика. Започнахме преустройството на АПК. Създадохме акордната организация на труд и заплащане. Постигна се изключителна производителност на труда. (Един механизатор вече се грижеше за земи до 1000 декара). Именно с акордната организация, а не чрез държавния бюджет, в селското стопанство достигнаха до такова високо заплащане (в някои отношения то надмина дори това на миньорите). В началото на 1989 година в зърнените райони тя беше изградена в основни линии. При интензивните култури, макар и не така осезателно, също даваше отражение. Проведохме пленум на ЦК на БКП, на който се възприе извършеното като правилно, но се отчете, че намалените капиталовложения през осмата и особено през деветата петилетка в селското стопанство започнаха да дават отрицателни резултати.
В началото на 60-те години заварих мизерия, нищета, конфронтация и издъхващ ентусиазъм.
Започнахме от нула. С къртовски труд създадохме селско стопанство, което нямаше нищо общо с наследеното. Купувахме модерна техника. Дадохме простор на научноизследователската работа. Взехме най-доброто, световната селекция в животновъдството и растениевъдството. Зърнени, фуражни култури (върховете на световната селекция на соя, на американската селекция на царевица, на съветската - на пшеница), маслодайни растения, кореноплодни, зеленчуци, трайни овощни насаждения. Всичко беше развивано със специален подбор. Достигнахме постиженията на световната селекция. Например, съветската пшеница, подобрена в Института в Добружда, заемаше едно от първите, ако не и първото място в света по селекция на пшеница за масови посеви. Добивите, разнообразието на сортовете, хранително-вкусовите им качества, устойчивост, ежегодно се повишаваха.
Понякога новото се възприемаше с обяснимо първоначално недоверие и от някои учени, и от селскостопански труженици. Помня с какви резерви се посрещнаха нискостъблените овошки. След 4-5 години дръвчетата не само се отрупаха с плодове, но надхвърлиха дори мечтани реколти. Засяхме огромни масиви с тях. Изцяло преминахме на нискостъблено овощарство.
Осигурено беше специално химическо обслужване и строг контрол, който препятстваше замърсяване с нитрати и прочее на почвата и селскостопанската продукция. Неслучайно, според сегашни сведения, публикувани в печата, 95 процента от земята на България е екологически чиста. (Лично аз смятам, че процентът е даже по-висок.)