Българският народ си дава сметка какво е постигнал. При ограниченията на една наложена отвън система. В годините на двуполюсно противопоставяне в света.
Българинът не знаеше какво е инфлация. Тя се движеше от 0,5 до 1 процент, едва в последните години - 1988-89 нарасна на около 2 до 3 процента, фактически инфлация до 1989 година не е имало.
След тежките години на възстановяване, от 1962 година България не познава икономическа криза. Нямахме методика нита за отчитане на икономическа криза, нито за пътищата за преодоляването й.
Трудности е имало. Но икономическа криза - не.
ЗАТЪВАНЕ
От 1990 година се повтаря: икономическа криза, национална катастрофа.
След като приложената към мен мярка за неотклонение „задържане под стража“ беше променена с „домашен арест“, започнаха предварително производство. Петнадесет дни идваха от прокуратурата при мен, за да ме разпитват. Имах желание да им помогна. Дадох им данни и документацията, с която разполагах, в т.ч. и по петилетки за развитието ни. От тях ставаше ясно, че в България през тези три десетилетия не само не е имало икономическа криза, но и нагледно се доказваше с факти и цифри, че през това време държавата направи скок в икономическото и социалното развитие.
Казах им - търсете катастрофата след ноември 1989 година. Това, което днес е на повърхността, са първоначални трусове. Тепърва предстои нейното изригване. Въпросът е как да се предпази страната, народът от смазващата, изпепеляващата лава. Търсят се причини.
Питам, коя страна, дори най-богатата, би могла да издържи на това. В мирно време производството замира.
Първото правителство на Луканов по безпрецедентен начин обяви мораториум върху плащанията на задълженията.
След решение за внос и износ на капитали, това започна безконтролно, безотговорно. Продължава и досега. Говори се, че понастоящем в чужбина има около 1000 фирми с български капитали. По мое време те бяха колкото пръстите на едната ръка, и при това, под строг контрол. Кога беше взето това решение? В печата се споменава времето на „кръглата маса“. Ако е така, чия беше идеята?
Коя друга държава не защитава интересите си?
Същевременно, говори се, че в мътните води след 10 ноември 1989 година е било позволено нещо недопустимо по мое време - стопанска дейност на политически и обществени организации! И предполагам, от тях са се зароили и ще се роят фирми, фирмички.
Икономиката е срината. Недомислия, най-меко казано, параноя или злоумислие разстроиха производството, унищожиха селското стопанство.
Всичко се руши, всичко…
Политиката се осъществява от екип самовлюбени, но некомпетентни, неподготвени аматьори.
Питам, защо е притиснат частният бизнес с данъци и високи лихви, предопределящи краха му? Защо не се избърза с приватизирането на предприятия, които можеха да стъпят на краката си и да имат перспективи?
Питам, защо не се създаде средна класа? Дори и бъднината й е обременена. Всичко това ще се почувства осезателно и смазващо не след дълго.
След време прокурорът идва и казва: „Ще започнем от начало“. „Господин прокурор, за мен е ясно, че двамата не сме изпълнили поръчката. Аз ще Ви улесня. Ще подпиша заключителен протокол на нашите разговори. Няма да допусна повече да разговаряме на тази тема. Да се въртим в кръг. Отново и категорично ще повторя това, което изложих. То е подкрепено не с мои съждения или с общи изводи от реалността, в която сме живели, а със сухите, неопровержими данни на статистиката. По мое време в България не е имало нито криза, нито катастрофа.“
За мен беше ясно, че циклично се спускат политически поръчки до съответния пореден главен прокурор и той ги привежда в изпълнение.
Около какво се въртяха основните въпроси към този период? Реторични въпроси.
Необходимият отговор най-общо се заключаваше в следното: Първо - искаха да заявя, че СССР е грабил България, налагал е тук свои интереси. Нещо, което не само не беше вярно. Напротив, Съветският съюз ни предоставяше суровини, пазари, заеми с ниска лихва или безлихвени помощи. Второ - искаха да посоча членове от ръководството на държавата и БКП, които са пряко отговорни за „катастрофата“. Даже ми подхвърляха имена…
„Явно малко познавате Тодор Живков“ - мислех си. Никога не бих
прехвърлил отговорност и не бих споменал име, за да оневиня себе си. Напротив, в положението, в което съм поставен, аз съм дори принуден да защитавам всички от моето време.