От Съветския съюз Тодор Живков получаваше кредити с ниска лихва и безвъзмездни заеми на стойности от порядъка на седемцифрените числа. Ако се вземе само времето, през което Леонид Брежнев беше генерален секретар на КПСС, а Алексей Косигин - председател на Министерския съвет на Съветския съюз и се направи проверка, ще се установи, колко милиарда преводни рубли е получила България. (Справка може да се направи лесно както в България, така и в Русия.) Някои от безвъзмездните заеми бяха поверителни, съгласувани на четири очи, например свързаните с цените на селскостопанските произведения у нас и прочее.
Може би всичко това са били дребни хитрини, може би е било политика… България печелеше годишно милиарди.
ВЛАСТТА НЕ Е БАНИЦА. ИЗЛАПВАШ Я И СИ ОБЪРСВАШ РЪЦЕТЕ
Разстройството в развитието на съветската икономика рефлектира върху отношенията между социалистическите страни. Заредиха се препятствия за икономиката им. Трудно се спазваха спогодбите.
Самоцелните перестройки на Горбачов се отразиха пагубно и върху България. Загубихме 30 процента от суровините и пазарите. Договорирани суровини и пазари бяха отказани. Икономическите, държавните гаранции за тях от година на година се обезценяваха. По времето на Горбачов не се спазваха подписани договори!
Защо се скри всичко това след 10 ноември?
Някои приятели на Горбачов тук, за да запазят авторитета му ли, или за да превърнат себе си в месии, прехвърлиха всичко върху Тодор Живков.
Едновременно понесохме удар със снижението на цените на нефта и нефтопродуктите; със спадане на курса на долара. Разплащането и връзките, които имахме със страните-членки на ОПЕК бяха главно на доларова основа. Всичко, което купувахме от Запад, плащахме с немски марки, австрийски шилинги, италиански лири. Това разтърси нашите баланси, свързани с конвертируема валута.
Затрудненията градираха. На два пъти предупреждавах държавното и партийно ръководство - през 1986 и през 1988 година (тези записки се намират в Главна прокуратура), че страната ни се изправя пред критично положение. Изпитанията ще са огромни, ако то не се овладее. При това, дълговете растяха. Това са обективните причини. Влияеха и субективни фактори, но не в тях е главното.
И до днес се прикрива истината. Лъжат българския народ.
Народ се лесно не лъже за дълго!
Казват, че не съм посмял да увелича цените, въпреки, че съм виждал затъването. И това е лъжа! Аз не исках да предприема такъв ход, преди да са изчерпани всички възможности. А такива имаше.
Защо, питам, трябваше да бъде наказан народът? Заради неясния, недомислен, разсипващ икономиката, курс на Горбачов? Безпрецедентното неспазване на договори и предварителни договорености на държавно ниво!
И през тези години българският народ е работил не по-лошо. Създавал е блага. Защо той да усеща трусовете? Трусове, които можеха да бъдат избегнати. Трябваше да се прави завой.
Ако до 1986 година компенсирахме недъзите на системата с осигурените суровини и пазари, след това единствен разумен ход беше да се измъкваме. Срещнах невероятна съпротива. И в Москва, и у нас.
Вместо далновидност, тук се стремяха да докопат баницата. Оттогава - до днес…
В политиката и управлението бяха нужни нови, млади хора. Гъвкави, изобретателни. Необременени с вътрешна устойчивост срещу сриването на идеалите. Промени в ръководството на държавата, в органите на управление се извършваха периодично. За разлика от Съветския съюз, в България неколкократно се поднови партийният и държавен апарат. Останали бяхме няколко души „цехови майстори“, главно в Политбюро - Тодор Живков, Добри Джуров, Гриша Филипов, Пенчо Кубадински… Бяхме се договорили до края на 1989 - началото на 1990 година да бъдем освободени. Ние и още някои на предстоящия конгрес.
Може би разправата, на която отидоха с мен, плашеше и плаши да се оттеглят от властта. И това до ден днешен. Хубаво трябваше да преценят организаторите на процеса срещу мен, че с това предопределят пътя на управниците в България.
Не можеш да наследиш активите на властта, независимо дали си я получил след оставка или във фракционна съпротива, и да не поемеш пасивите й. Не може да си приемал хвалебствено, толерирал най-малкото, нечие управление, да не говорим, ако сам безрезервно си участвал, и да излезеш срещу него.
Аз и не помислих да отида на разправа нито с Вълко Червенков, нито с Антон Югов, нито с който и да е друг, въпреки пълното ми противопоставяне и борба срещу тях. Не ми липсваха нито възможности, нито хора около мен, които да ме подтикват, да настояват за това.