— Ще ни позволите ли безплатна пробна демонстрация във вашия дом, сър? Целта ни е да въведем и на вашата планета, както вече сме го сторили на много други, предлаганите от нас услуги, насочени към елиминиране на нещастието у хората. Така ще се уверите колко много превъзхождаме остарелите модели роботи, които използвате тук.
Ъндърхил неспокойно пристъпваше от крак на крак. Бе направо потресен от факта, че роботите сами се рекламираха и веднага заряза търсенето на скрития продавач. Та това беше пълен поврат в търговията с роботи.
— Вземете поне някои рекламни материали, сър.
Дребничкият черен хуманоид пристъпи с някаква ужасяваща грация, взе от ниска масичка край стената рекламна брошура и му я подаде. За да прикрие своето увеличаващо се безпокойство, Ъндърхил мълком започна да разлиства лъскавите й страници. Пред погледа му се разгърна поредица от изпипани цветни снимки. Красиво русокосо момиче се надвесваше над готварска печка, а после вече се бе излегнало в предизвикателно неглиже, докато малък хуманоид любезно й поднасяше някаква гозба. Същото момиче с уморен вид седеше зад пишеща машина. На следващата снимка се търкаляше на плажа по оскъден бански костюм, а зад машината отново бе хуманоид. По-нататък момичето работеше на конвейер, а после изведнъж се оказа в обятията на привлекателен младеж върху дансинга в ресторант, докато на конвейера се трудеше черничкият хуманоид.
Ъндърхил тъжно въздъхна. Компанията за андроиди, чийто пласьор бе той, не разполагаше с подобни внушителни реклами. А тази брошура щеше да грабне очите на всички жени, които бяха основният потребител на роботите. Очертаваше се жестока конкуренция.
— Вземете я със себе си, сър — подкани го сладкопойният глас. — Покажете я на жена си. На последната страница има бланка за поръчка на безплатна пробна демонстрация. Както ще видите, не изискваме никаква предплата.
Ъндърхил сковано се обърна към изхода и вратата веднага автоматично се отвори. Като насън тръгна да излиза и изведнъж установи, че още стиска брошурата в ръка. Смачка я яростно и я захвърли на пода. Малкото черно чудовище чевръсто я вдигна, а мелодичният му глас го застигна и на улицата:
— Утре ще се отбием в кантората ви, мистър Ъндърхил, и ще изпратим една пробна бройка у вас. Време е да обсъдим ликвидацията на фирмата ви, защото предлаганите от вас електронни роботи не могат да се сравняват с нашите. Освен това ще предложим на съпругата ви безплатна пробна демонстрация.
Ъндърхил изобщо не се опита да му отвърне, защото нямаше вяра в гласа си. Запрепъва се като сляп по новата настилка на тротоара, свърна зад ъгъла и спря да се съвземе. Беше толкова замаян, че можеше да мисли само за едно — облаците над собствената му пласментна агенция се сгъстяваха, а изход не се виждаше. После се обърна и мрачно изгледа надменното великолепие на новата сграда. Нито беше от камък, нито от тухли, а и онова невидимо стъкло на витрината съвсем не беше обикновено. Плюс това Ъндърхил можеше да се закълне, че последния път, когато жена му Аврора бе взела колата и той пак се прибираше пеша, на същото място нямаше нищо.
Новият тротоар го изведе до края на пресечката, зад която се виждаше задния вход на сградата. Там беше спрял камион, от който няколко стройни тъмни хуманоида тихомълком разтоварваха огромни метални сандъци.
Ъндърхил отиде до един от сандъците и погледна етикетите с транспортни указания, от които се виждаше, че пратката е междузвездна и идва от Института по хуманоиди от планетата Уинг IV. Явно ставаше дума за крупен доставчик, макар че Ъндърхил не помнеше друг път да е чувал името на тази планета.
А вътре, в склада на магазина, хуманоидите вече отваряха стоварените сандъци. Изпод един вдигнат капак проблясваше тъмният метал на плътно наблъсканите тела, които бързо оживяваха и едно по едно ловко скачаха на пода. Всички бяха съвършено еднакви като две капки вода. Един от новите хуманоиди заобиколи камиона, излезе на тротоара и се вторачи в Ъндърхил със слепите си стоманени очи, след което сребърният му глас ясно пропя:
— На вашите услуги, мистър Ъндърхил.
Това вече беше твърде много — току-що излязъл от транспортния си сандък робот да идва при тебе и любезно те поздравява по име. Ъндърхил не издържа и побягна.