В Турция по пейките и в автобусите такива табелки няма. Те са в душите на хората, в традициите им, във възпитанието им… Може би тая работа да я е свършила би недоунищожената патриархална традиция… Факт е — в турско возило влезе ли възрастен човек, на секундата му се освобождават няколко места. Той не просто може да седне, но може и да избира мястото, на което да седне.
Също, както е по линията на рейс 280, който тръгва от студентското градче и стига до Софийския университет. Пътувам с този рейс често. И често виждам каква препирня се разгаря още на първата спирка кой от новите „практични хора на България“ да седне още тук. И да не стане до края, до самия Софийски университет. Виждал съм как стари хора се оглеждат безпомощно, ще стори ли каил някой от бъдещите висшисти на България да стане и да освободи място за слабите, недържащи вече крака. На минутата след появата на такъв човек, погледът на всички се отправя навън към Мусагеница, като че ли днес най-важната работа, която тия младенци имат да свършат, е да огледат подробностите на пейзажа. Когато старият човек слезе на някоя от следващите спирки, тогава погледите на всички като по даден знак се извръщат към вътрешността на автобуса. Така до следващата спирка, до следващия стар човек. Но да стане някой, все едно момиче ли е или юнак — и дума да не става. В българското училище на такива непрактични постъпки вече не ги учат. Там сега се изучава Хари Потър и каквото направи той, това ще правим и ние.
В Одрин с жена ми решаваме да помолим Ниат да ни покаже едно училище.
— Ами ето го пред Вас — Ниат сочи една голяма съседна сграда. Какво ново втрещение — децата са с еднакви дрехи. Децата са в униформи… Вдигам поглед и недоумявам.
Ниат разбира.
— У нас е така — има бедни хора, има и богати… Богатите родители имат пари богато да си обличат децата, бедните нямат. Децата се участвуват различно. Затова е въведена униформата. Така всички поне тук в училище са еднакви.
Браво! Нашата демокрация не признава такива равни работи. Тя си е наша мутренска демокрация. Какви униформи. От къде накъде… Бунт, недоволства от родителите при първия опит на Министерството на просветата да въведе униформите. И колкото от учениците, толкова и от родителите им. Как и къде другаде ще покажат колко много са забогатели, ако не още тук.
Щом и в това отношение Турция ни дава такива забележителни уроци — наистина е време да сложим на граничните входове на България оная неизменена мисъл на Хемингуей — „Сбогом на илюзиите“…
Ала работата не е само в униформите. Тя е и в заплащането на таксите. Във всички държавни училища държавата заплаща таксите. Който иска лукс, който иска специални условия, който иска по парите на баща му да го мерят — отива в частно училище. Там да си плаща колкото иска — негова си работа. И в това отношение — урок.
Тази разлика е и в задължителното за всички образование до 8 клас включително. Сега се подготвя нова образователна реформа — задължително всеобщо средно образование!
Ориент, а? Да говорим ли за у нас си как е с хилядите скитащи, крадящи, проституиращи деца — бъдещата армия от затворници!…
Днес е все още 31 май. В България, не са се още оттекли абитуриентските нощи. Баловете още врат и кипят. Улиците още са задръстени от джипове — от нови по-нови. От модни по-модни тоалети кичат телата на бъдещите български майки, готови вече напълно да забягнат по Европата — било да учат, било да проституират… Едни ходят до Париж за роклите си — на които татковците повече са откраднали в прехода към най-демократичното време на България, други до Италия, трети отиват на бал с остърганите спестовни книжки на бабите и дядовците. Возията им до бала на такива деца, с ахмаци родители, дето не са могли нищо да откраднат от държавата, най-често е с колата на някой приятел… Парвенющината ни е толкова просташка, че думите се изчервяват докато ги изписвам…
А ето я Турция…
А Англия, а колежите във Франция? Там има униформи, и няма срам от това, че в училище всички са еднакво облечени, там няма такова репчене — кой колко е богат. В Америка — да се показваш богаташ, да навираш в носа на другите преуспялостта си — се смята за най-долнопробен вкус и такива направо ги отписват. В Америка е модно богатият да живее скромно и ненатрапчиво…
Гледах само преди няколко дни пред нашия блок как едно голобрадо, още мутиращо пишлеме, с гаджето си, намерили се в едно супер ново, последен модел БМВ, упорито не отстъпваше път на един вече възрастен академик, който се движеше със жигулата си по всички правила на движението. Младенецът отвори вратата и извика: — Махни се от пътя ми бе, нещастник!… Девойката до него — бъдещата възпитателка на български патриоти, също псуваше нещастника като последна перачка от миналия век…