След Одрин и по-нататък
Не зная защо — не ми се напуска Одрин. Във всеки град като отиде човек — има доза насищане. Това е времето потребно да му се нарадваш, или пък да му се преситиш. Не ми стигна на мен времето нито за едното, нито за другото. Всичкото, което долових тук — и в модерното европейско облекло на хората, вече наистина глобализирано и в поведението на младите хора, които са тук, същите каквито са и на Курфюрстендам в Германия, или в двора на Софийския или Пловдивския университет. И в магазините, които са си досущ същите, с тази разлика, че цените не са полудели, както е в някои от страните членки на Европейския съюз. И в очилата, боднати в косите на момичетата, и в издължените носове на обувките им…
Ако човек махне тия ваксаджии, за които споменах и скрие върховете на джамиите, да се убие не може да познае, че не е в Загреб, Любляна или някой друг вече западен град… Иска ми се още да погледам как става това омесване между Европа и тъй наречения Ориент, защото трябва да призная, докато щъкахме насам-нататък, видях и жени със шамии и шалвари, ала малко, много малко. За боя, за колорит гдето се казва, останали. Не могли изглежда, да се преборят със себе си. Или по други причини не искали. Да не хвърлям голяма дума, ала като гледах как влизат младите хора в джамията, как се държаха вътре — нямах усещането, че някакъв верски фанатизъм ги е обзел, та отърване нямат от него. Не вървят голото пъпче и разголеният гръб, колкото и за минута-две да ги увиваш, влизайки в джамията, с оная фанатична вяра, с която е известен Исляма.
Много истини за някогашна Турция са си отишли, много нови истини за нея са дошли. Ала нека да не бързам с обобщенията и изводите. Читателят сам ще си ги направи като завършим това пътуване.
Сблъсъкът на три епохи в Турция е толкова силен, както струва ми се никъде другаде. Първата е изостаналата, далечната, фанатично ориенталска Турция — тя още ходи с фереджета и шалвари и особено в азиатската си част продължава да е силно фанатизирана и да гледа свирепо на всяка друга цивилизованост. Тая Турция нито е малобройна, нито е за подценяване. Тя е, която може да създаде проблеми на Европа, и то не малки… С нея трябва много да се внимава. Макар че убеден съм, тя е една сигурна съпротива срещу изравняването на света, срещу стандартизирането на нравите, срещу унификацията, която от Запад напира на Изток със всичка сила. С агресивност даже… И верският фанатизъм на Изтока й отвръща със същата агресивност и със своите си оръжия, които му помагат да устои. Кой къде е казал, че ценности може да се раждат само на запад или пък, че те са единствените ценности, които трябва да покорят света.
Точно в това обществено петолиние, благодарение на вярата, която е съхранила, както и старите добродетели на миналия и по-миналия век, и които колкото по на Запад се отива, странно са се прегърнали с онова, което днес наричаме нова цивилизация, е втората Турция. Това са новите промишлени предприятия, които са развили един колкото класически, толкова и модерен капитализъм. Той може да се види в доста силно изградената промишлена структура на съвременна Турция, и който дава 70 процента от брутния и национален продукт. Тая Турция си е накупила също така от западна Европа коли втора ръка, доста по-нови от тези, които ние българите си накупихме, за да освободим терена, да изчистим боклуците на Запада, та да седне той именно в най-новенички автомобили… Тая Турция не е така фанатизирана, промишлените начини на производство са разрушили стереотипите на феодалното производство, а до голяма степен и на класическата верска патриархалност.
Тая Турция има по един, и най-често и по два телевизора в домовете си. Голяма част от нея има вече и компютри и Интернет. И което на несведущия може да му изглежда странно, една значителна част от турците могат да работят с тях. В тази Турция все повече млади хора са с висше образование, получено в Турция. Ала това висше образование е вече светско, напълно светско, по-светско отколкото е в редица страни, които като говорят за себе си, употребяват като царете — множественото число „ние“.
Третата част — най-цивилизована, е вече супер модерната, глобализираната Турция. Една голяма част от нея са млади хора, завършили образованието си във Франция, Германия, САЩ. Това са компютърни специалисти, хора с едно, че и с две висши образования, юристи, лекари, инженери, били по света, някои от тях живели години наред там, направили пари — върнали се в Турция, създали кантори — най-новите и най-модерни понятия на съвременната глобализирана икономика, за които в България още само говорим — там са вече факт. Това е една високо образована, високо европеизирана, или американизирана Турция, която е част от световния елит в пълния смисъл на думата.