— Защо не — отвръщам.
Реното вози добре, пътищата са полски, по полски път най-леко се кара. Валяло е преди ден или два — няма прах. Ниат ми показва имотите на братята си. Всичките те — четири на брой и една сестра — държат от четиридесет до сто декара. По-големи имоти не видях наистина… И всичките бяха засяти основно със слънчоглед и пшеница…
От този слънчоглед и пшеницата цялата община си докарва добри пари. Даже, за ужас на Желю Желев, имотите са слети и са станали кооперативни масиви. Но никъде не видях да се мярка социализъм, поради което нашия бивш президент може спокойно да си чете марксическата литература… Кооперацията знае кой колко земя има и съответно с толкова отвръща на собственика, като дойде часът на разплащането…
Ние ликвидирахме всякаква форма на кооперация и разпродадохме или по-точно окрадохме всичко. Турските ни съседи вървят по обратния път. И като се съди по хала на нашите селяни и на турските, съвсем явно е кой път е по-верен. Не ни трябват никакви европейски и американски съветници и експерти, които да ни внушават по какъв верен път вървяла България. Път, който води към драми и мизерия в съдбата на един народ, не може да е верен…
Кооперативите в Турция са нещо, с което те всички се гордеят. Доволни са от тях. Защото те им дават семена, дават им работа, дават им кредити, изкупуват им продукцията. Е, какво повече му трябва на един селянин от това. Защо българската държава не се опита поне това да направи… Тази маскара — държавата ни, все е гледала на нас като на свои лични врагове. Докато наистина не станахме такива… Виж, турската държава не постъпва тъй — тя стои отгоре над всички и над всичко. Бил съм на много места по света. Навсякъде всички мърморят срещу държавата и нейната политика. В Турция хората са доволни от държавата си. Хората обичат държавата си. Не говоря за политиците. С тях работата е както навсякъде. И нашите българомохамедани и турското селско население обича държавата си, защото която и власт да дойде, по отношение на икономиката, следва една линия.
Тази държава например е определила цена за изкупуването на житото или на слънчогледа. И никой няма право да слиза по-ниско от тази цена. Държавата ще изкупи, ако се налага, всичката продукция на цената, която тя е обещала, но няма да остави селянина в ръцете на мошеници да го изнудват и да рекетират труда му. Виж, ако някой даде повече — добре дошъл. Ашколсун — ще пием по един чай, ще си ударим ръцете, както му е редът. Ала тя ти дава онова, което се нарича гарантирана цена, сигурност ти дава и ти оттук нататък можеш да сметнеш — при такава цена, при такива разходи, при такава лихва — да удариш калема каква ти е сметката.
… Може, ако годината е лоша да не забогатееш, ала няма да потънеш в дългове и мизерия, защото до тебе е държавата ти.
Такава като тази държава се обича, а такава като българската, която няма вече кажи-речи никакви грижа за нищо и за никого — такава държава се ненавижда. Такава за съжаление е била почти винаги българската държава и за това и омразата между нея и поданика й винаги е била на лице. За това и Андрешко я закара в блатото и я остави там да кърченясва и да си ближе раните.
Тази тема за чувствата на българи и турци към държавата като машина за внасяне на ред и подчинение е една голяма и многоразделна тема. Стара истина е, че ние българите никога не сме си обичали държавата, както е истина, че и тя никога не е обичала поданиците си, освен когато трябва да ги оскубе, да ги натовари с данъци, с които да храни многолюдното си чиновничество…
Ала както сега държавата ни мрази българския народ, изглежда никога не е било. Тя нищо не му осигурява, нищо не му гарантира — най-малко живота му. Самата себе си тя вече не понася, защото се разпарцелира, раздава се на богати и властни хора — едно да купят за себе си, друго за първите братовчеди, трето за внуци и правнуци…
В Капъкуле видяхме, че държавата ни няма и граници — тя се отказала и от тях. Отказа се тя и от войската си — няма вече войска, няколко десетки хиляди, не могат нищо да увардят. Отказа се тя и от митниците си и ги даде на някакви тъмни английски приятели на нашите юпита. Продаде си заводите — на тоз, на онзи, затваря прозорците на училищата си, прогонва хората от планините. Накара ги да произвеждат мляко, което е по-евтино от бозата, от газираната вода, от лимонадата. Всъщност в България от един литър мляко, по-евтин е само кибритът. Така тя посегна и на животновъдството. За стария и болния човек да не говорим. В тази държава, ако не си богаташ, Господ да те пази да не се разболееш. И ковчега си не можеш да платиш, камо ли лекарства да си купиш, ако лекар някой ти ги предпише.