Няма никакво съмнение, че от всички цивилизации днес в света ислямската е най-силна, при това по думите на един от най-големите й познавачи — Генлер. През последния век силата и властта на исляма в онези страни, където той е основна религия, се увеличава. Даже в определени среди се говори за Ислямско Възраждане, което ако си послужим с по-популярния израз, се нарича ислямски фундаментализъм. А той ще рече — поставянето на Исляма в основата на цялостния живот. И тук, в същността и проявите на съвременния Ислям, ние можем да открием трите цивилизации, вместващи се и настъпващи се една друга. Факт е съвместяването все по-видимо и все по-масово на нисшия, на народния ислям с елитния ислям. Някогашното феодално — ако си послужим с тази категория на цивилизованост, тълкувание на Исляма се омесва с по-новото — буржоазно демократично интерпретиране на ислямските догми. На всичкото отгоре — трети — един елемент се появява, който и в Турция започва да надига глава — омесването на фунадаментализма с национализма.
Тълкуванията, които някога са били достъпни само до малцина, до елита, сега стават ценности на народа. И този процес, разбира се, е двойствен — от една страна — това е популяризиране на местните буржоазнодемократични нагласи, от друга е вносът на цивилизованост и адаптирането й към ислямските традиции на миналото… Ето това смешение видяхме и в тангото и в музиката, която почти през цялата нощ се виеше над общинския площад, както и в касетите, които Ниат ни пускаше по пътя насам и после обратно към България… Ето защо — османистите и изобщо изследователите на Исляма и неговото съвременно развитие, определят Турция като класическа страна на смешението — между западната цивилизация — европейско-християнската преди всичко, но и американската, и ислямската, ориенталската цивилизация.
Накратко — не случайно на всеки голям площад в Турция може да се види една скулптура, турена върху голям постамент — това е фигурата на Кемал Ататюрк — модерният строител на модерна Турция.
Какво направи Ататюрк за да приближи Турция до модерните западни държави, да я изскубне от нейния Ориентализъм. Въведе практиките на републиканизма, и национализма, увеличи ролята на светската държава, премахна Халифата и ограничи, ако не ликвидира, намесата на Исляма в образованието. Премахна по-нататък религиозните съдилища, Ататюрк и старото османско право премахна, като го замени с ново, далеч по-европеизирано, въведе гражданския кодекс в обществото на Турция, възстанови грегорианския календар.
В последните години обаче в Турция настъпват отново нееднопосочни процеси. Известният турски социолог — Гьокалп — приятел и съвременник на Ататюрк посочва, че след Младотурската революция от 1908 г. идеята за османизма отново се е засилила и започнала да се разпространява. Според него, това което формира нацията е културата, вярата формира религията, а нацията — цивилизацията. Ето защо културата според него е национална, а цивилизацията — световна.
Турският народ, пак според него, принадлежи на Далечния Изток /Шаманската цивилизация/, възпитаниците на медресетата принадлежат към Източната /Ислямската/ цивилизация, възпитаниците на училищата — към Западната /научно-техническата цивилизация/…
Колкото и възражения да е срещала на времето тази цивилизационна разнопосочност, трудно е да се оспори, че тя открива реални процеси. Независимо от факта, че известният в Турция „Клуб на интелигенцията“, 50 години след Гьокалп постановява — „религията, е тази, която формира самобитността на нацията и културата“, това разделение на шаманската култура на народна, ислямската — на възпитаниците на Медресатата и западната — на възпитаниците на Европа — това разделение, заложено в основите на съвременна, модерна Турция, не само не се преодолява, но има симптоми на засилване и се превръща в реален проблем на турския съвременен живот.
Думите на Ататюрк — „най-вярната пътеводна звезда в живота е науката, техниката“, следят минувачите от фасадите на монументалните и академични сгради, но не привличат внимание и не оказват никакво по-съществено влияние на нашите хора по улиците — посочва Боскюрт Гювенч „Турският национализъм“ — с. 13.
Сложни и нерешени проблеми има и по отношение на самия турски език. Такъв основен проблем се корени във факта например, че не се пише на него. И до днес Истанбул се явява представител на османската цивилизация, провинцията /Анадола/ — на турската народна култура. Турската езикова раздробеност и до днес е проблем.