— Искаш ли да правим нещо? — попита ме.
— Какво?
Огледах се. Мисля, че ме беше страх какво ще чуят останалите.
— Не знам. Да отидем до потока?
Дони ми хвърли топката. Аз я метнах към Уили. Както обикновено, той се наведе към нея твърде бавно и не можа да я хване.
— Няма значение — каза Мег, — явно си твърде зает.
Беше раздразнена или обидена, или нещо такова. Обърна се да си тръгне.
— Не, изчакай малко.
Не можех да я питам дали й се играе. Мятахме силно, а тя нямаше ръкавица.
— Добре, няма проблем. Ще отидем до потока. Дай ми минутка. Имаше само един начин да го направя галантно. Трябваше да питам и останалите.
— Ей, хора! Искате ли да отидем до потока? Да половим малко раци или нещо друго? Много е горещо тук.
Всъщност ходенето до потока не ми звучеше никак зле. Наистина беше топло.
— Разбира се, аз идвам — откликна Дони.
Уили повдигна рамене и кимна.
— И аз — включи се и Дениз.
Супер, помислих си. Дениз. Сега ни липсва само Джафльо.
— Ще отида да хапна — обади се Кени. — Може би ще дойда по-късно направо там.
— Добре.
Тони се поколеба, а след това реши, че и той е гладен. И останахме само ние петимата.
— Хайде да минем през нас — предложи Дони. — да вземем буркани за раците и термос с кул-ейд[14].
Влязохме през задната врата. Чуваше се пералнята в мазето.
— Дони? Ти ли си?
— Да, майко.
Той се обърна към Мег:
— Би ли взела кул-ейда? Аз ще сляза за буркани и ще видя какво иска. Седнах с Уили и Дениз на кухненската маса. По нея имаше трохички от препечени филийки, които избърсах на земята. Имаше и пепелник, препълнен с фасове. Прегледах угарките, но не видях нито една, която да мога да си свия за по-късно.
Мег беше извадила термоса и внимателно наливаше лимонен кул-ейд в него от голямата кана на Рут, когато те се качиха по стълбите.
Дони носеше два буркана от фъстъчено масло и няколко консервени кутии. Рут бършеше ръце в избелялата си престилка. Тя ни се усмихна и после погледна към Мег в кухнята.
— Какво правиш? — попита.
— Само наливам малко кул-ейд.
Рут бръкна в джоба на престилката си, извади кутия "Тарейтън" и си запали цигара.
— Мисля, че ти казах да не влизаш в кухнята.
— Дони искаше кул-ейд. Беше негова идея.
— Не ме интересува чия идея е било.
Тя издуха малко пушек и се разкашля. Беше лоша кашлица, идваше от дробовете и за момент не й позволяваше дори да говори.
— Само кул-ейд е — каза Мег. — Не ям.
Рут кимна.
— Въпросът е — продължи тя и пак си дръпна от цигарата, — въпросът е какво си отмъкнала, преди да вляза?
Мег свърши с наливането и остави каната.
— Нищо — въздъхна тя, — нищо не съм отмъкнала.
Рут отново кимна.
— Ела тук.
Мег просто стоеше.
— Казах, ела тук.
Тя се приближи.
— Отвори уста и ми дъхни.
— Какво?
До мен Дениз се разкиска.
— Не ми се прави на интересна. Отвори уста.
— Рут…
— Отвори.
— Не!
— Какво беше това? Какво каза?
— Нямаш право да…
— Имам всичкото право на света. Отваряй.
— Не!
— Казах отваряй, лъжкиньо.
— Не съм лъжкиня.
— Е, знам, че си курва, така че предполагам си и лъжкиня. Отваряй!
— Не.
— Отвори уста!
— Не!
— Казвам ти да го направиш.
— Няма.
— О, ще го направиш. Дори ако се наложи да накарам момчетата да ти я разчекнат насила, ще го направиш.
Уили изгрухтя от смях. Дони все още стоеше в коридора и държеше консервите и бурканите. Изглеждаше смутен.
— Отвори уста, курво.
Това накара Дениз пак да се изкиска.
Мег погледна Рут право в очите. Пое си дъх.
И за момент изведнъж успя да постигне смайващо достолепие, като на възрастен.
— Казах ти, Рут. Казах не.
Дори и Дениз млъкна.
Бяхме потресени.
Никога не бяхме виждали такова нещо.
Децата бяха безпомощни. Почти по дефиниция. От децата се очакваше да търпят унижението или да бягат от него. Ако протестираш, трябваше да е косвено. Бягаш в стаята и затръшваш вратата. Викаш и крещиш. Чоплиш си вечерята. Правиш сцени или нарочно чупиш разни неща "без да искаш". Мръщиш се мълчаливо. Проваляш се в училище. И горе-долу това беше. Всички оръжия в арсенала. Но със сигурност не заставаш пред някой възрастен и не му казваш в лицето да ходи да се шиба с толкова много думи. Не можеш просто да стоиш там и спокойно да заявяваш "не". Твърде си малък за такова нещо. И затова случващото се бе просто невероятно.