Предположих, че най-накрая Рут си бе променила мнението за пипането веднъж завинаги.
Призля ми.
Обърнах се, за да си тръгна.
— Тц — поклати глава Уили. — Оставаш.
И ножът за гравиране в ръката му, и погледът в очите му казваха, че е прав. Останах.
Всички бяха толкова тихи, че се чуваха двете мухи, които бръмчаха наоколо.
Приличаше на лош и извратен сън. И аз направих това, което правиш насън. Пасивно изчаках да видя какво ще стане.
Дони покриваше по-голямата част от нея. Можех да видя само долната част на тялото й — краката и бедрата й. Те или бяха доста посинени след вчерашното ми посещение, или много се бяха изцапали. Стъпалата й бяха черни.
Почти можех да почувствам теглото му върху нея, как я натиска, как я блъска в грубия твърд под. Устата й беше запушена, но очите й не бяха завързани. Под парцала можех да чуя болката й и безпомощния й гняв.
Той изстена, внезапно се изви, хвана изгорената й гърда и след това бавно се изтърколи от нея.
До мен Уили си пое въздух с облекчение.
— А така — каза Рут и кимна. — Само за това ставаш.
Дениз и Джафльо се изкикотиха.
Дони си вдигна панталоните. Закопча ги. Хвърли поглед към мен, но не срещна погледа ми. Не можех да го виня. И аз не бих срещнал неговия.
— Сигурно си хванал сифилис — отбеляза Рут. — Но няма значение. В днешно време могат да те излекуват.
Сюзън внезапно започна да хълца.
— Мааамооо!
Тя не спираше да се люлее напред-назад на стола си.
— Искам при маамааа!
— О, защо не млъкнеш? — изсумтя Джафльо.
— Да — добави Еди.
— Млъкни, по дяволите — нареди Рут. — Млъкни!
Тя изрита стола й. Засили се и пак го ритна. Сюзън падна от него. Остана да лежи долу, пищейки, дращейки по пода с шините си.
— Стой си там! — извика Рут. — Просто си стой там! Стой където си.
След това ни огледа поред.
— Кой още иска да се включи? Дейви? Еди?
— Аз — каза Уили.
Рут го погледна.
— Не знам за това. Брат ти току-що я мина. Мяза ми на кръвосмешение. Не знам.
— О, по дяволите, майко! — възропта Уили.
— Ами така си е. Не че на малката курва ще й пука. Ама аз щях да се чувствам много по-добре, ако беше Еди или Дейви.
— Дейви не я иска, за бога!
— Естествено, че я иска.
— Не, не я.
Тя ме погледна. Аз извърнах поглед.
Рут сви рамене.
— Може и да е така. Момчето е чувствително. Знам, че аз не бих я докоснала. Но пък аз не съм мъж, нали, Еди?
— Искам да я порежа — заяви Еди.
— Да. И аз! — включи се Джафльо.
— Да я порежеш? — Рут изглеждаше озадачена.
— Казахте ни, че можем да я режем, госпожо Чандлър — напомни Дениз.
— Така ли съм казала?
— Точно така каза — потвърди Джафльо.
— Така ли? Кога? Сега ли да я режете?
— Ей. Стига де, аз искам да я чукам — намеси се Уили.
— Млъквай — сряза го Рут, — сега говоря на Ралфи. Как да я режем?
— Да й сложим нещо — отвърна той. — Така че хората да знаят. Така че хората да знаят, че е била курва.
— Точно така. Като алената буква или нещо такова — добави Дениз. — Като в "Класически комикс"[20].
— А, имаш предвид да я дамгосаме — уточни Рут. — Искаш да кажеш да я дамгосаме, не да я режем.
— Ти каза, че ще я режем — настоя Джафльо.
— Не ми обяснявай какво съм казала. Не отговаряй на майка си.
— Така беше, госпожо Чандлър — обади се и Еди. — Честно. Казахте, че ще я режем.
— Така ли?
— Чух ви. Всички ви чухме.
Рут кимна. Помисли по въпроса. След това въздъхна.
— Добре. Ще ни трябва игла. Ралфи, иди горе и ми донеси комплекта за шиене от… мисля, че е в шкафа в коридора.
— Добре.
Той изтича покрай мен.
Не можех да повярвам, че това се случва.
— Рут — проговорих. — Рут?
Тя ме погледна. Очите й сякаш пулсираха, потрепваха на местата си.
— Какво?
— Няма наистина да го направиш, нали?
— Казах, че може да го направим. Така че предполагам, ще го направим.
Наведе се близо до мен. Можех да подуша цигарения дим, който струеше от всяка нейна пора.
— Знаеш ли какво се опита да направи кучката снощи? — попита ме Рут. — Опита се да се измъкне. Някой е оставил вратата отключена. Решихме, че е Дони, понеже последен беше тук вчера, а и той е мил с нея. Винаги е бил. Така че най-накрая го оставих да я има. След като си бил с жена, не я искаш особено после. Затова смятам, че Дони вече е излекуван. Но е добре хората да виждат и да знаят каква е. Не мислиш ли?
20
Classic Comic — серия комикси по класически романи: "Тримата мускетари", "Моби Дик", "Граф Монте Кристо" и т.н. — Б. пр.