— Така е. Парафинов восък. Виждаш ли това? — Той вдигна десетсантиметровата медна тръба.
— Да.
— Знаеш ли какво е това?
— Медна тръба.
— Издухай пламъка на свещта.
Юстъс сбърчи чело, объркан. Мъжът срещу него каза:
— Наведи се и издухай пламъка, за да спре парафинът да къкри.
Юстъс се наведе, чудейки се какъв е този номер и дали нямаше да го ударят или да плиснат врящия восък в лицето му. Докато издухваше пламъка, космите по врата му настръхнаха. Никой не го удари. Никой не го заля с врящ восък.
— Добре. Сега ще го изчакаме да изстине.
Съдържателят на бара зачака в пълно мълчание. Биячите на вратата запристъпваха от крак на крак. От бара се дочу неясен разговор и груб смях.
— Вземи тръбата.
Юстъс я взе, повече любопитен, отколкото уплашен.
— Потопи единия край в парафина. Внимателно, да не си изгориш пръстите на гърнето. Още пари.
Юстъс потопи тръбата в парафина, който се сгъстяваше и втвърдяваше.
— Подръж я… — След шестдесет секунди мъжът каза: — Извади я. Добре. Сега в каната, за да я охладиш… Подръж я. Така, сега ще трябва да си бърз. Обърни я с празния край надолу, за да запуши парафинът горния край… Току-що направи запушалка. Виждаш ли.
— Да, този край е запушен.
— Сега вземи каната и излей водата от нея в тръбата. Внимателно, не ти трябва много. Около две лъжици, нали така?
— Да, така мисля — съгласи се Юстъс.
— Сега, дръж я права и не разливай. Потопи показалеца на другата си ръка във восъка… Не се тревожи, няма да се опариш. Ще те жегне малко, защото е топъл, но не пари.
Юстъс потопи пръст.
— Почти сме готови — каза съдържателят. — Гребни малко восък и запуши с него другия край.
Юстъс изпълни. Натъпка восъка в отвора и заглади краищата.
— Направи го пак, вкарай още малко, трябва да сме сигурни, че е водоустойчиво — напълно водоустойчиво. Разбираш ли?
— Разбирам.
— Добре, обърни го. Да видим дали капе.
Юстъс леко го обърна и го задържа, като ученик, който показва, че е свършил работата за шест плюс.
Онзи срещу него взе тръбата от ръката му и я разтърси силно. Запушалките работеха. Не течеше вода. Пусна тръбата в торбата, стегна връзките и я подаде на Уийд.
— Гледай да не я държиш на топло, за да не се разтопи восъкът.
— Какво да правя с нея?
— Гледай никой да не я вижда, докато някой не дойде да ти каже къде да я оставиш. След това я сложи, където ти кажат.
Напълно озадачен, Юстъс Уийд претегли торбата в длан и попита:
— Това ли е всичко?
— Всичко? Името на твоето момиче е Дейзи Рамзи. — Ниският, тантурест собственик на бара взе палката и така силно удари с нея бюрото, че гърненцето подскочи. — Това вече е всичко.
— Разбирам — побърза да каже Юстъс, макар да не разбираше почти нищо. Като начало, защо беше цялото изпълнение с гърненцето, пръчката и водата. Защо просто не му подаде торбата с пръчката в нея?
Мъжът го изгледа сурово и се усмихна.
— Чудиш се защо е всичко това, нали? — Той посочи гърненцето.
— Да, сър.
— За да нямаш извинение, ако изгубиш каквото ти дадох. Вече можеш да направиш второ. Ти си механик на самолети, един от най-добрите. Можеш да направиш каквото си поискаш. За да може, когато някой ти каже къде да го поставиш, да го поставиш където ти каже? Ясно?
— Разбирам.
— Добре, изчезвай от тук! — Мъжът даде знак на биячите. — Ще те изпратят от квартала, без никой да те тормози. Сега си ценен, не искаме хората да се чудят защо си насинен. Обаче, да не забравиш, никой не бива да вижда тръбата с вода. Ако някой започне да пита, Чикаго ще загуби една хубава муцунка.
Биячите го изведоха през вратата. Собственикът се провикна на изпроводяк:
— Между другото, ако се чудиш какво е това и как ще работи, недей. А ако разбереш и не ти се понрави, помни нослето на Дейзи. И очите й.
Айзък Бел остави Дашууд в малко хотелче на една пресечка от „Палмър хаус“19, което даваше стаи с отстъпка на извънградски агенти от „Ван Дорн“. След това се върна в района на червените фенери и паркира на добре познатата улица, която не се бе променила особено за десет години. Край склада за вестници имаше камиони, вместо каруци, но улиците още бяха покрити с хлъзгави павета, а в порутените здания се помещаваха барове, бордеи, съмнителни квартири и заложни къщи.