Форър обясни, че на този етап влага цялата си енергия в това да събере база данни от информация. Беше наел студенти от колежа Колумбия да работят почасово, за да изрязват и подреждат вестникарски статии от цялата страна.
Бел попита:
— А как ще ги намирате след това?
— Адаптирам десетичната система на Дюи9 за целите на „Ван Дорн“. Цялата информация на света не може с нищо да ти помогне, ако не можеш да я откриеш.
Айзък Бел се беше настанил на едно от бюрата, заровен сред вестници, статии, рисунки и скици на интересите във въглищната промишленост, пресичащи се на Уолстрийт. Железниците имаха много сериозен пръст в това, както можеше да се види в Питсбърг. Но бащата на Кени бе само един от неколцината президенти на железопътни линии, целящи да контролират превоза и продажбата на въглища.
Западният железопътен магнат Осгуд Хенеси беше привлякъл яростта на карикатуристите много повече, отколкото господин Блуум. Бел откри мъжа, нарисуван като анаконда, октопод и паяк, с доста повече зъби или крайници, отколкото тези животни притежаваха. Уолстрийтските инвеститори и особено съдия Джеймс Конгдън, основател на „Американска стомана“, и Джон Пиърпойнт Морган, консолидатор на „Дженеръл електрик“ и един от кредиторите на злато за държавната хазна, както и основният доставчик на масло за лампи в страната, Джон Д. Рокфелер, също бяха изрисувани по подобен начин, като акули, алигатори и разбеснели се гризлита.
За сметка на това обаче на светските страници Конгдън, Хенеси и Рокфелер приемаха човешки облик. Конгдън — вечно с някоя нова невяста под ръка, Рокфелер — на църква в катедралата на Пето авеню, овдовелия Хенеси в компанията на хубавката си тринайсетгодишна дъщеря. Отделяше се много внимание на колекцията от картини на Конгдън и на частния влак на Хенеси.
Некролозите на Черния Джак Глийсън описваха въглищната му компания, именията му в Западна Вирджиния и имота му за лов в Ирландия. Бел прочете и една статия от самия Глийсън, писана малко преди смъртта му, в която магнатът твърдеше, че организаторите на стачки са „вампири, които се угояват за сметка на честния труд на миньорите в страната“.
„Ню Йорк Уърлд“ обвиняваше Глийсън, че смуче пари от народа, като е превърнал Въглищния тръст в „най-мощния, алчен и потъпкващ човешките права тръст в историята, който не отстъпва дори на Великия горивен октопод на Дж. П. Морган, който контролира доставките и цените на въглищата“. Един вестник в Небраска пък нарочваше Глийсън за „въглищен барон, угоен за сметка на честния труд на въглищарите, богат благодарение на завишените цени, които предлага на потребителите на въглища в страната“.
Грейди Форер пристигна с кана кафе.
— Грейди, знаеш много неща.
— Знам как да открия много неща.
— Виждал ли си някога кехлибарени очи у човек?
— Необичайни са — отвърна Грейди. — Много са редки. А и „кехлибар“ не е точното определение. Бих ги описал като чисто жълти или златисти. Но на слънце вероятно биха имали меден цвят, дори оранжев. Защо питаш?
— Мисля, че провокаторът, когото търся, има такива.
Грейди доби угрижен вид.
— Като се има предвид колко се ненавиждат работниците и собствениците, на кого би му трябвал провокатор, за да предизвика война между тях?
— Съгласен съм, че няма нужда от провокатор, за да се предизвика насилие. Достатъчно насъбрана горчивина има, но за истинска и продължителна война е нужен провокатор.
— И с каква цел?! — избумтя в ухото на Бел мощен глас.
— Господин Ван Дорн! — изненада се Грейди.
Телеграфистът, телефонистът и машинописецът скочиха на крака, а момчетата, които помагаха със сортирането, се вцепениха.
Айзък Бел се изправи и подаде ръка на Ван Дорн.
— Здравейте, сър — поздрави го той и отвърна с мисълта, която се въртеше из главата му през последните часове. — С цел да привлече внимание.
— Ела с мен! — нареди му Ван Дорн.
Бел смигна успокоително на Грейди Форър и тръгна с шефа, уверен, че е стигнал до отговора.
Кабинетът на Ван Дорн беше пълен с най-новите телефони, тръби за вътрешна комуникация и собствено телеграфно оборудване. Той седна зад махагоновото си бюро и посочи на Бел един дебело тапициран кожен стол.
9
Една от най-популярните системи за библиотечна класификация, разработена от Мелвил Дюи през 1876 г. Понастоящем се използва в над 200 000 библиотеки по цял свят. — Б.пр.