Господин Гоф попита учтиво какви са плановете ни за деня. Бриджет каза, че ще ходим да гледаме Джоузи, която щеше да играе в мач по камоги8, а после ще посетим дядо ѝ в старческия дом в края на града. Усмихнах се широко, сякаш не можех да си представя нищо по-приятно. Усетих, че отношението на всички към мен се затопли. Не им трябваше много. Бяха склонни да проявяват великодушие и да прощават, но осъзнах, че няма да успея лесно да отида сам до някоя пощенска кутия.
В ръмящия дъжд на игрището за камоги се опитвах да прогоня студа. Както всички спортове, и този не будеше интерес у мен. Потни, зачервени и агресивни тийнейджърки размахваха стикове и тичаха из калта. После заведохме Джоузи в едно кафене.
— Ти беше най-добрата, нали, Лорънс?
— Така е — съгласих се аз.
— И тази вечер ли ще ядеш толкова, защото майка ще трябва да отиде до магазина, ако е така?
— Джоузи!
— Просто питам.
— Не, не знам какво ме прихвана снощи. Май имам проблем с метаболизма.
— Мета… какво?
— Джоузи, моля те, остави Лорънс на мира.
Измислих някаква отчасти вярна история, че тялото ми може да преработва големи количества храна, затова понякога ужасно огладнявам, но я уверих, че не се случва често.
— Боже, сигурно си се притеснил, че ти се случи първата вечер тук. Не се тревожи, ще обясня на майка. Тя се тревожеше, че парите за домакинството няма да стигнат за седмицата.
— Много съжалявам за това.
Бриджет беше благодарна.
По-късно с нея вървяхме половин час до Роскомън Роуд, за да видим дядо ѝ и по пътя минахме покрай две пощенски кутии. Не посмях да спра. Държавният старчески дом беше мрачно място. Дядото на Бриджет седеше на стол с висока облегалка между останалите празни обвивки, които някога са били хора. Бриджет снима старческите петна по ръката му и количката с чая. Дядото не знаеше коя е Бриджет, но тя му говореше търпеливо и отговаряше на безкрайно повтаряните му въпроси: „Ти ли си Питър? Къде е татко? Ще се прибираме ли? Къде е Питър?“
После ме представи.
— Дядо, това е Лорънс, моят приятел.
Но дядо ѝ дори не ме погледна, докато не си тръгнахме, когато внезапно се обърна към мен, гледа ме няколко секунди, после погледна Бриджет и каза:
— Не ми харесва. Нещо у него не е наред.
Замълча и продължи.
— Къде е Питър? Ще се прибираме ли?
Бриджет обърна всичко на смях.
— Той не знае какво говори.
Всъщност знаеше.
После намекнах, че може да направя сам кратка обиколка на града, но Бриджет настоя, че баща ми щял да ме разведе на другата сутрин и ме хвана под ръка. Нямаше измъкване.
Същата вечер по време на чая или вечерята разговарях учтиво и внимавах колко ям. Всички се мъчеха да прикрият облекчението си. Успокоиха се достатъчно, за да ми зададат още лични въпроси.
— От колко време ходите заедно? — попита Морийн.
— През септември ще станат две години.
Изненадах се, когато Бриджет го каза. Наистина ли беше толкова дълго?
Джоузи започна да си тананика „Ето, идва булката“9. Този път никой не ѝ обърна внимание. Господин Гоф отиде в кръчмата за обичайните си две пинти бира в събота вечер и игра на дартс, а останалите се настанихме долу с чай и бисквити да гледаме телевизия. Продължих да се въздържам.
На другата сутрин ни събудиха рано, за да идем на литургия. Това се приемаше като тържествено събитие. Момичетата бяха станали рано, за да си оправят косите, а госпожа Гоф лъскаше всички обувки, включително моите. Опита се да скрие разочарованието си, че не си нося костюма, но аз я предразположих, като сложих една от найлоновите вратовръзки на господин Гоф. По традиция не ни беше позволено да ядем преди литургия. Когато стигнахме до църквата в десет и половина, умирах от глад. Придвижването до и от църквата беше групово. Настроението ми започна да се разваля.
По пътя към вкъщи жените от семейството забързаха напред и ме оставиха с мълчаливия господин Гоф, който ми предложи да ми покаже града. Не можех да му откажа, но се чувствах приклещен. Вървяхме по сивите улици и прекосихме река Шанън, докато той посочваше разни места между дългите си мълчания. „Това е библиотеката… Това е замъкът.“ Господин Гоф не беше роден сладкодумник.
След като посочи местната кръчма на речния бряг, той каза:
8
9