Барт каза, че я е намерил на входа на пещерите. Сигурно е паднал и е загинал, сеньора.
— Ами… Старлет? Тя… къде е? — В погледа на Касондрия се изписа страх, докато със затаен дъх очакваше отговора.
— Мисля, че е жива. Зная го, защото наблюдавах къщата й и видях как Маккалистър я качи по задната стълба в жилището й.
В гърлото й заклокочи истерия.
— И… ти ги уби! Нали? Кажи ми, че са мъртви! Сантучи размърда огромното си тяло, за да застане по-удобно. Търсеше подходящи думи, за да й каже, че се е опитал, но не е успял.
— Такова бе намерението ми, когато отидох в града. Мислех, че ако нещо се провали и момичето успее да избяга, аз ще свърша с него веднъж завинаги. Застанах във входа на една изоставена сграда и зачаках. Виждаше ми се лесна работа. Просто щях да чакам и ако видя, че се връща, щях да я убия.
Очите на Касондрия блеснаха и тя изсъска:
— Да, да… кажи ми, че стана точно така!
— За нещастие, не се случи точно това. — Гъстите вежди на Сантучи свирепо се сключиха. — Проклетият индианец пазеше гърба на Маккалистър! Той провали всичко, мръсникът! За малко не ме уби — обясни той малко неправдоподобно, преди да продължи. — Точно бях взел наемника на прицел. Сигурен бях, че ще го улуча в гърба и че после ще убия момичето. — При ужасния спомен тялото му се покри със студена пот. — Но преди да дам изстрел, усетих студеното острие на нож, опрян в топките ми. И един глас зад мен ме предупреди, че ако се помръдна, до края на живота си ще говоря с тъничък гласец, който няма да ми звучи като мой.
Едрият мъж потрепери.
— Накара ме да пусна оръжието и да се обърна. Беше индианецът. Изразът на лицето му даваше да се разбере, че ще изпълни дума по дума заканата си. Каза, че ще ме остави жив само за да ти предам нещо.
— Кажи го, за Бога! — изпищя Касондрия. На челото й пулсираше една изпъкнала вена. — Изобщо не ме интересува какво е станало, а какво мислят да правят с мен тези мръсници!
За секунда в погледа на Сантучи се появи изненада. Той наистина вярваше, че тя е най-пъклената жена, която познава. Някой сигурно й е дал да пие сяра като малка!
— Нощния Сокол каза да ти предам, че хората ти са разбити и че няма къде да бягаш. Трябва да се предадеш, преди да умре още някой. — Раменете на Сантучи се отпуснаха безпомощно. — Именно тогава ми каза, че Алек лежи мъртъв в пещерата.
Той обърса устата си с опакото на ръката си.
— Не желая да влизам в затвора заради вас, сеньора. Затова измислете начин да ни измъкнете от тази каша!
Гневът и омразата, които от години се таяха в душата на Касондрия, бликнаха като буен водопад от ругатни, толкова ужасни, че дори и закоравелият телохранител започна да мига с очи. В този момент той изпита желание завинаги да й затвори устата. Насочи се към нея и си представи как би го направил, но думите, които тя изрече след това, бързо промениха решението му.
— Прав си, разбира се, Сантучи — съгласи се тя, внезапно възвърнала самообладанието си и със спокоен глас. — Аз ще се погрижа за теб, но и ти трябва да се погрижиш за мен. Сега, когато Алек вече го няма, аз имам нужда от силен и голям мъж — тя пристъпи към него, погледна го красноречиво и се притисна към гърдите му.
Той я стисна с дивашка страст и едва не я удуши. Нямаше нужда от много думи. Те просто се радваха, че са живи, и поне можеха да се погрижат един за друг.
Той притисна бузата си до нейната и прошепна:
— Много ми е хубаво с теб, querida3 Ние сме родени един за друг. Никога няма да те пусна да си отидеш.
В следващия миг Касондрия въздъхна леко и се олюля в прегръдките му.
Телохранителят побърза да я сложи на леглото. Горката жена! Толкова много бе преживяла този ден! Душата на големия мъж се разтърси от състрадание и той нежно прошепна:
— Няма да разреша на никого да те докосне, nina4 — закле се той и страстно впи поглед в легналата пред него жена.
Почуди се, че тя, която само допреди миг бе съскала като усойница, сега изглеждаше толкова крехка. Но може би точно това я правеше така загадъчна. Той се почеса по брадата. Жени… кой може да ги разбере? Протегна се и докосна един кичур от косата й с цвят на мед, после потри кокалчетата на ръката си по гладката й кожа.
След няколко минути той закрачи тежко към банята, за да измие влудяващите й миризми от тялото си.
Златистозелените й очи се отвориха мигновено и тя го загледа от леглото. Не можа да сдържи усмивката си. После отново затвори очи. Мъже… наистина всички бяха еднакви.
Докато чакаше Сантучи, Касондрия задейства ума си и бързо измисли идеалния според нея план. Беше само въпрос на време Старлет да вземе контрола на положението в ръцете си, а мисълта, че отново ще остане без пукнато пени, бе непоносима. Обаче може би все пак имаше някакъв начин да подсигури бъдещето си. Изведнъж й хрумна една блестяща мисъл. Тя все пак можеше и щеше да получи всичко, но първо трябваше да накара Старлет да повярва, че няма нищо общо с коварния план на Алек. Беше й ясно, че трябва по някакъв начин да убеди заварената си дъщеря, че е невинна, тъй като в затвора нямаше да може да издържи нито ден. Да не говорим за това, че едва ли щеше да се наслаждава на наследството, както възнамеряваше.