Одисей слушал внимателно Евмеевия разказ. Било вече късна нощ, когато Евмей свършил разказването си. Одисей и Евмей легнали да спят, но сънят им не бил продължителен — скоро пламнала на небето зората и те трябвало да напуснат леглото си.
Същата сутрин пристигнал на остров Итака и Телемах. Той спрял на едно скрито място до брега, както му заповядала Атина, слязъл от кораба, помолил приятеля си Перай да даде за известно време подслон на Теоклимен и се приготвил вече да отиде при Евмей. Изведнъж над тях се показал сокол с гълъбица в ноктите. Теоклимен хванал Телемах за ръка и тихо му казал:
— Това е щастливо знамение, Телемах. Няма по-могъщ род в Итака от твоя. Вие ще владеете вечно над цяла Итака.
Зарадвал се Телемах на това предсказание. Той отпратил спътниците си с кораба за пристанището на града, а сам, радостен, тръгнал към дома на свинаря Евмей.
ТЕЛЕМАХ ИДВА ПРИ ЕВМЕЙ. ОДИСЕЙ И ТЕЛЕМАХ
Одисей и Евмей се събудили рано. Приготвили си закуска и седнали да подкрепят силите си. Изведнъж кучетата на Евмей се втурнали с весел лай срещу приближаващия се Телемах и започнали да се умилкват около него. Одисей чул стъпките и тозчас на прага на Евмеевото жилище се показал и самият Телемах. Рипнал да го посрещне свинарят Евмей. Той прегърнал влезлия Телемах и просълзен от радост, започнал да го целува. Евмей така се радвал на завръщането на Телемах, както се радва баща при завръщането на единствения си син след дълга разлъка. Одисей станал; то, искал да отстъпи своето място на сина си. Но Телемах се обърнал любезно към него и му казал:
— Седи си, страннико! Не се безпокой. Евмей ще ми приготви място, гдето да седна.
Евмей набързо приготвил на Телемах място за сядане и му поднесъл храна и вино. През време на гощавката Телемах попитал Евмей откъде е тоя странник и кой го е довел в Итака. Евмей му разказал съчинената история, която сам той чул от Одисей, и го помолил да приеме странника в своя дом. Но Телемах не можел да обещае да направи това. Та можел ли той, още толкова млад, да се справи с необузданата тълпа кандидати? Той можел да обещае да изпрати на странника нови дрехи и меч като подарък и да му помогне да се върне в родината си. На Одисей му станало мъчно за Телемах и като че нищо не знае, започнал да го разпитва за буйствуването на кандидатите и да пита дали народът на Итака и Телемаховите роднини не се отнасят враждебно към него.
— Та по-добре е да бъде човек убит в своя дом, след като се е опитал със сила да изгони необузданите кандидати, отколкото да понася оскърбления и да вижда как разграбват имуществото му — с тези думи завършил разпитването Одисей.
Но какво можел да отговори на това Телемах? Той можал само да каже колко трудно е за него, единствен син, да се бори с тълпата необуздани кандидати, замислящи на това отгоре да го убият. Телемах се опасявал дори да съобщи на Пенелопа за своето завръщане. Той изпратил Евмей в града и му заръчал тайно да уведоми майка му, че се е върнал, за да не узнаят това кандидатите. А Пенелопа трябвало да изпрати една от верните си робини при стареца Лаерт, за да му съобщи, тъй като и той страшно се тревожел за съдбата на внука си.
Евмей бързо тръгнал да изпълни поръката на Телемах. Той току-що бил излязъл, когато пред Одисей се явила, невидима за Телемах, богиня Атина Палада; тя повикала Одисей да излезе от колибата и там, край оградата на двора, му възвърнала предишния образ, като го докоснала с жезъла си, и му заповядала да се открие на Телемах.
Когато Одисей се върнал в колибата, Телемах го погледнал учуден: той помислил, че му се е явил някой от безсмъртните богове — толкова красив и величествен бил Одисей.