— О, страннико! — възкликнал Телемах. — Сега ти ми се явяваш в друг образ! Ти си някой от безсмъртните богове! Смили се над нас. Ние ще ти принесем големи жертви.
— Не, не съм бог! — отвърнал Одисей. — Аз съм твоят баща Одисей, заради когото ти си понасял обиди от необузданите кандидати.
Одисей прегърнал с обич своя син и през сълзи го целунал. Но Телемах не можел отведнъж да повярва, че наистина се е завърнал най-сетне в родината баща му. Та нали току-що го бил видял той в образа на стар, нещастен странник. Как е можал да се промени така, нима може, смъртен да прави такива чудеса? Съмнение обзело Телемах. А Одисей разпръснал това съмнение, като казал, че богиня Атина го била превърнала в странник и пак тя му върнала истинския образ. Тогава Телемах повярвал, че пред него стои баща му. Той го прегърнал. От радост и двамата заплакали. Най-сетне, когато минала първата радост от срещата, Телемах попитал баща си как се е завърнал в родината и кой го докарал в Итака с бързоходен кораб. Одисей разказал на сина си как го докарали феакийците, как той укрил техните дарове в дълбоката пещера и как богиня Атина го пресрещнала и го изпратила при Евмей. Одисей започнал да разпитва Телемах за кандидатите. Той кипял от възмущение и искал да им отмъсти за всички обиди. Възможно ли е това? Та кандидатите са много. Те са се стекли от всички краища на страната. Сто и шестнадесет души са те. Нима са в състояние двамина — Одисей и Телемах — да влязат в открит бой с такова множество? Но Одисей има могъщи помощници, с които не могат да се борят смъртни, колкото и много да са те: тези помощници са гръмовержецът Зевс и неговата дъщеря Атина Палада.
Надявайки се на тяхната помощ. Одисей решил да действува така: Телемах трябвало да отиде в града при кандидатите, а след него ще пристигне и самият той, Одисей, предрешен като странствуващ просяк, придружен от Евмей, уж да събира милостиня. Както и да се опитват да го оскърбяват кандидатите. Одисей ще понася всичко. После по даден знак Телемах ще изнесе оръжието, като остави оръжие само за себе си и за баща си. А най-важно, завръщането на Одисей трябвало да се пази в дълбока тайна, та никой, дори Пенелопа, да не знае за това. понеже не всички роби и робини били останали верни на Одисей. Одисей и Телемах дълго съвещавали.
В това време пристигнал в града и корабът на Телемах. Телемаховите спътници веднага изпратили вестоносец до Пенелопа, за да я уведомят за завръщането на сина й.
С тоя вестител Евмей се срещнал до самия Одисеев дворец. Двамата заедно влезли при Пенелопа. На висок глас вестителят съобщил на Пенелопа, че синът й се е завърнал. Евмей, като се навел към нея, тихо й предал всичко, що му бил поръчал Телемах. Пенелопа се зарадвала, че син й е отново при нея.
Вестта за завръщането на Телемах бързо стигнала ни до кандидатите. Те се изплашили. Събрали се всички на площада и започнали да се съвещават какво трябва да правят. Антиной предлагал да убият Телемах, тъй като той е единствената пречка за тях. Но Амфином не се съгласил с това. Той се страхувал да не си навлекат гнева на Зевс и съветвал най-напред да се допитат до боговете. Ако боговете дадат благоприятно знамение, той бил готов лично да убие Телемах, а ако ли не — и другите не съветвал да да вдигнат ръка срещу него. Кандидатите се съгласили с Амфином и влезли в Одисеевия дворец.
Глашатаят Медонт съобщил на Пенелопа какво кроят кандидатите. Тя излязла при тях и с огорчение ги упреквала за коварството им. А особено остро упреквала Пенелопа Антиной, чийто баща Одисей спасил някога от народния гняв. Евримах започнал да успокоява Пенелопа. Казвал, че кандидатите никога не ще вдигнат ръка срещу Телемах. Но при все че Евримах казвал това, лично той само за това и мислел — как да погуби Телемах.
В това време Евмей се завърнал в къщицата си. Богиня Атина пак била превърнала Одисей в странник, за да не го познае Евмей. Свинарят разказал какво е видял в града и се заловил да приготви вечеря за всички. Като се нахранили, те легнали да спят.
ОДИСЕЙ ИДВА В ДВОРЕЦА СИ ПОД ОБРАЗА НА СТРАННИК
На другия ден, щом яркият пурпур на зората заруменил хоризонта, Телемах се отправил за града. На тръгване той наредил на Евмей да заведе странника в града, за да може там да събира милостиня. Още с влизането си в къщи Телемах срещнал най-напред старата си бавачка Евриклея. Тя неизказано се зарадвала, че вижда влизащия Телемах, и просълзена го прегърнала. Всички робини излезли да посрещнат Одисеевия син. Като разбрала, че си е дошъл синът й, и Пенелопа излязла да го посрещне. Тя го прегърнала и започнала да го разпитва какво е узнал през време на пътуването си. Но Телемах не й разказал нищо, тъй като бързал да отиде на градския площад, за да доведе Теоклимен в дома си.