Когато Телемах стигнал на градския площад, кандидатите се струпали около него и всеки от тях бързал да му пожелае нещо хубаво; обаче дълбоко в сърцето си те замисляли неговата гибел. Скоро пристигнал на площада и Теоклимен с Перай, който го бил приютил временно, докато Телемах отсъствувал от града.
Телемах веднага поканил Теоклимен и отишъл с него в къщи. Там Телемах и Теоклимен се изкъпали във великолепни мраморни вани и седнали на трапезата. Пенелопа дошла при тях и седнала до масата със своето ръкоделие. Телемах разказал на майка си за своето пътуване до Пилос и Спарта. Пенелопа се натъжила от обстоятелството, че Телемах нищо не можал да узнае за баща си. Но Теоклимен я успокоил; той уверявал, че Одисей вече е в Итака, че той навярно се укрива някъде, за да подготви по-сигурно гибелта на кандидатите. Теоклимен казвал, че ако Одисей не се е завърнал в Итака, боговете не биха изпращали знамение при завръщането на Телемах.
Докато Пенелопа разговаряла с Телемах и Теоклимен, кандидатите се забавлявали на двора в хвърляне на диск и копие. Скоро пастири докарали овце и кози за пируването им. Кандидатите влезли на тълпа в Одисеевия дом и се готвели да започнат пиршеството. Глашатаят Медонт ги свикал в залата за угощения.
В това време Одисей и Евмей бавно вървели по посока към града. Одисей вървял като немощен просяк, подпирайки се с тояга. Те били вече близо до града, когато край извора, от който жителите на града вземали вода, ги срещнал пастирът Мелантий. Като видял Евмей със странника, нахалният Мелантий започнал да се подиграва с тях и извикал:
— Я виж, един негодник води друг негодник! Накъде ти, глупави Евмее, си повел този просяк? Внимавай, кандидатите ще му натрошат ребрата, само да посмее да се мерне в Одисеевия дом!
Като издумал това, Мелантий силно ритнал Одисей, но Одисей дори не се помръднал от удара. С голямо усилие той се сдържал да не убие нахалника, като му блъсне главата о земята. Евмей започнал да заплашва Мелантий, че лошо ще си изпати, когато се завърне Одисей. Но Мелантий грубо отговорил, че Евмей напразно очаква да се върне Одисей, че скоро и Телемах ще бъде убит от кандидатите, а самият Евмей — продаден на някакви чужденци. С тия закани Мелантий се отдалечил.
Евмей и Одисей бавно продължавали пътя си. Ето че се приближили до Одисеевия дворец. Оттам се чували звуци на китара и пеене. Пиршеството на кандидатите било в разгара си. Разговаряйки на глас, Евмей и Одисей влезли в двора. Там на купището тор, до самата врата, лежало старото Одисеево куче Аргус. Щом чуло гласа на своя стопанин, то наострило уши. Верният Аргус усетил своя господар, замахал с опашка и искал да се привдигне, за да затича към него, но нямал вече сили да се помръдне. Захвърлен от всички, остарял, той вече издъхвал. И Одисей познал своя верен Аргус. Една сълза се отронила от окото му; той бързо я изтрил с ръка, за да не я забележи Евмей. Аргус пошавнал и издъхнал. Двадесет години чакал той своя господар и веднага го познал дори под образа на просяк.
Евмей влязъл в залата на пиршеството пръв и седнал до Телемах. Веднага след Евмей влязъл и Одисей. Но той не отишъл при гостите, а седнал до самия вход, като се облегнал на вратата. Телемах веднага взел хляб и месо, наредил да ги занесат на Одисей и да му кажат смело да отиде при гостите, за да моли за милостиня. Одисей се изправил и започнал да обикаля всички гости. Всички му давали по нещо, отказал само един — Антиной. Но Одисей започнал настойчиво да иска и от него милостиня. Жестокият, груб Антиной се ядосал и прогонил Одисей от себе си. Одисей се отдалечил от него, като промълвил:
— Да, виждам, че умът ти не е тъй добър, както е хубаво лицето ти, щом ти се свиди да ми дадеш дори коричка хляб, при това чужд хляб!
Пламнал от гняв Антиной, грабнал една пейка и с все сила я запратил по Одисей, като го улучил в гърба. Но Одисей дори не се помръднал от силния удар, той стоял като непоклатима скала; само страшно тръснал глава, седнал отново до самата врата и рекъл:
— Не е беда, ако някой при защищаване на своето имущество понесе и побоища. Щом богините на отмъщението, Ериниите, закрилят и просяците, тук Антиной го очаква вместо брак смърт.
Като чул думите на Одисей, Антиной още повече са ядосал, но кандидатите започнали да го упрекват, задето е оскърбил странник, дошъл в къщи, тъй като неведнъж се е случвало под образа на странници да идват при хората безсмъртни богове. И на Телемах било мъчно да гледа как Антиной оскърбил баща му, но помнейки условието, сдържал гнева си.