— Кълна ти се във великия Зевс и в свещеното огнище на Одисеевия дворец, че ти няма да успееш да си отидеш оттук, когато Одисей ще се завърне, и тогава ще видиш как той ще отмъсти на разюзданите кандидати.
Но докато Евмей и Филотий били любезни към странника, грубият Мелантий пак започнал да го обижда и го заплашвал, че ще го набие, ако не се пръждоса от Одисеевия дом. Одисей нищо не казал на Мелантий, само страшно свъсил вежди.
Започнали най-сетне да се събират и кандидатите Те били намислили да убият Телемах, но изпратеното им от боговете знамение ги възпряло. Кандидатите седнали на трапезата и пиршеството започнало. Телемах поставил до вратата пейка и маса за Одисей и заповядал да му поднесат храна и вино; при това младият Одисеев син изрекъл тия страшни думи:
— Страннико! Седи тук и спокойно пирувай с моите гости. Знай, че никому няма да позволя да те обиди! Моят дом не е някакъв хан, където се събира всякаква паплач, а е дворец на цар Одисей.
Като чул тия думи на Телемах, Антиной дръзко извикал:
— Приятели! Нека ни заплашва Телемах, колкото си ще! Да не беше ни изпратил Зевс страшното знамение, ние навеки щяхме да го усмирим и той нямаше да бъде вече такъв омразен дърдорко!
Телемах не отговорил нищо на тая закана. Той седял мълчаливо и чакал кога Одисей ще му даде условния знак. Богиня Атина още повече подбуждала кандидатите да буйствуват, за да запламти още по-силно жаждата за отмъщение в гърдите на Одисей. Подтикван от нея, един от кандидатите, Ктезип, извикал:
— Чуйте какво ще ви кажа! Странникът получи от Телемах доста храна и вино. Трябва и ние да му дадем нещо. Аз вече приготвих подаянийце за него.
При тези думи Ктезип грабнал един кравешки крак и със сила го запратил по Одисей. Одисей едва успял да избегне удара. Телемах страшно креснал на Ктезип:
— Имал си щастие, че не улучи! Аз по-точно щях да те улуча с копието си и баща ти щеше да стяга за тебе не сватба, а погребение. Още веднъж казвам на всички ви, че няма да ви позволя да обиждате тук, в моя дом, гостите.
Кандидатите не отговорили нищо: Ахелай дори ги посъветвал да престанат да обиждат странника.
Изведнъж богиня Атина внушила безумен смях у кандидатите и помътила разума им. Те започнали грозно да се смеят. Лицата им побледнели, очите им се замрежили със сълзи; мъка легнала на сърцето им като тежко бреме. Досущ като зверове те взели лакомо да ядат сурово месо. Кандидатите започнали в своето безумие да се подиграват с Телемах. Но Телемах седял и мълчал, без да обръща внимание на подигравките им. Пенелопа чувала от своите покои бесните крясъци на кандидатите при обилния гуляй. Но никога никой не е приготвял на хората такъв пир, какъвто приготвили на кандидатите богиня Атина и мъжът на Пенелопа.
Най-сетне Пенелопа станала и отишла в помещението, в което се пазели съкровищата на Одисей. Там тя извадила коравия Одисеев лък. Този лък принадлежал някога на Еврит, а на Одисей го подарил Евритовият син Ифит. Като взела лъка и стрелника, пълен със стрели, Пенелопа отишла в залата на пиршеството. Там тя застанала до една колона и казала на кандидатите:
— Изслушайте ме! Донесла съм ви Одисеевия лък. Който от вас може да опъне тоя лък и да пусне стреля така, че да премине през дванадесет халки, за него ще се омъжа.
Пенелопа предала Одисеевия лък на Евмей. Той горчиво заплакал, като видял лъка на своя господар, и го понесъл към кандидатите. Заплакал и верният Филотий. Кандидатите се разядосали на тях за това, че проливат сълзи по Одисей. А Телемах забил в земята прътове с халки и ги изправил. Той пръв искал да се опита да обтегне лъка; три пъти го огъвал той, но не успял да опъне тетивата. Пожелал да го огъне за четвърти път, но Одисей му кимнал с глава и Телемах прекратил опитите си. Кандидатите решили поред да се опитат да опънат коравия лък. Пръв се опитал Лейод, но не можел дори мъничко да огъне лъка; толкова корав бил той. Тогава Антиной повикал Мелантий и му заповядал да донесе мас, за да намаже лъка. Антиной си мислел, че лъкът по-лесно ще се огъне, като се намаже с мас. Но опитите на кандидатите били напразни — никой от тях не можал да опъне тетивата.