ВЪСТАНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ И ПОМИРЯВАНЕТО ИМ С ОДИСЕЙ
В това време из града се разнесла мълвата, че всички кандидати за ръката на Пенелопа са били избити от завърналия се Одисей. Близките на убитите, придружени от цялото население, с викове на негодувание притичали до двореца на Одисей и изнесли убитите. После се събрали на градския площад и започнали да обсъждат как трябва да постъпят. Бащата на Антиной, старият Евпейт, взел да подсторва целия народ да въстане срещу Одисей и да му отмъсти за гибелта на кандидатите. Само певецът Фемий и глашатаят Медонт убеждавали гражданите да не вдигат ръка срещу Одисей, тъй като те сами видели, че боговете били на страната на Одисей, а кандидатите загинали по волята на Зевс. Обявил се в защита на Одисей и прорицателят Халитерс. Той припомнил на гражданите как самият той и Ментор са ги съветвали да не позволяват на кандидатите да безобразничат в Одисеевия дом. Гражданите сами са си виновни. И по-добре е да се подчинят на Одисей, за да не си навлекат още по-голяма беда. Една част от гражданите послушали Халитерс, но друга част начело с Евпейт грабнали оръжието.
Видяла всичко това от високия Олимп богиня Атина и запитала гръмовержеца Зевс:
— Татко Зевсе, кажи ми какво си решил? Ще възбудиш ли ти сега голяма битка, или пък ще въдвориш мир между враждуващите?
— Мила дъще! — отговорил Зевс на Атина. — Та нали ти реши, че Одисей трябва да отмъсти на нахалниците. Той им отмъсти и имаше право. Одисей ще бъде цар на Итака. Ние ще предадем на забрава смъртта на кандидатите. Както и преди, в Итака ще цари любов. там ще има богатство и мир.
Тъй казал Зевс. Атина тозчас литнала към Итака. Гражданите на голяма тълпа се приближавали вече към Лаертовия дом. Видял ги един от синовете на Долий. Всички, които се намирали в къщи, се въоръжили. Въоръжили се дори старците Лаерт и Долий. Всички излезли навън от къщи. На Одисей се явила под образа на Ментор богиня Атина. Той познал богинята и се зарадвал; после, като се обърнал към Телемах, казал:
— Синко, сега докажи, че не си забравил, че произхождаш от славен род — славен по цялата земя със своята доблест.
— Любими татко! — отвърнал Телемах. — Ще видиш, че няма да посрамя славния ти род!
Чул тези думи и Лаерт. Радост изпълнила сърцето му и той се провикнал:
— О, какъв ден ми изпращате вие, богове! Колко съм щастлив! Моят син и моят внук се препират кой от тях е по-храбър!
Пристъпила към Лаерт Атина и му заповядала да хвърля, без да се прицелва, копието си по враговете, като призове на помощ богиня Атина и татко Зевс. Замахнал Лаерт с копието и го хвърлил. То пробило медния шлем на Евпейт, разбило черепа му и той паднал мъртъв на земята. Одисей и Телемах се нахвърлили срещу враговете. Всички граждани на Итака щели да загинат, ако не се била провикнала страшно богиня Атина:
— Прекратете битката, граждани на Итака! По-скоро се разотивайте, без да проливате кръв!
Невиждан ужас обзел всички граждани на Итака. Като чули възгласа на богинята, те изпуснали оръжието си и паднали наземи. Дошли на себе си, гражданите хукнали да бягат, за да спасят живота си. Одисей извикал гръмогласно и се впуснал да преследва бягащите. Но Зевс хвърлил една светкавица и тя с блясък паднала на земята пред богиня Атина. Богинята възпряла Одисей и му казала:
— Богоравни сине Лаертов, укроти сърцето си! Въздръж се от кървава битка, за да не ти се разсърди гръмовержецът Зевс.
Одисей се зарадвал и се спрял; престанал да преследва бягащите граждани на Итака. Скоро Атина Палада, като взела образа на Ментор, установила между народа и цар Одисей траен мир, който бил потвърден с клетва от двете страни.
АГАМЕМНОН И НЕГОВИЯТ СИН ОРЕСТ
СМЪРТТА НА АГАМЕМНОН
Изложено според трагедията на Есхил „Агамемнон“.
Когато тръгвал на поход за Троя, Агамемнон обещал на жена си Клитемнестра незабавно да я уведоми, щом падне Троя и завърши кръвопролитната война. Изпратени от него слуги трябвало да накладат големи огньове по планинските върхове. Тоя сигнал, предаван От един планински връх на друг, скоро щял да стигне до двореца му и Клитемнестра преди другите щяла да узнае за падането на великата Троя.
Девет години траяла обсадата на Троя. Настанала последната, десета година, през която, както било предсказано, Троя трябвало да падне. Клитемнестра можела сега всеки ден да получи известие за падането на Троя и за това, че мъжът й, Агамемнон, се завръща. За да не я изненада завръщането на съпруга й, Клитемнестра всяка нощ изпращала един роб да бди върху покрива на високия дворец. Там, без да склопи очи цяла нощ, робът стоял, вперил поглед в нощната тъма. И през топлите летни нощи, и във време на бури и хали, и зиме, когато ръце и крака се вкочаняват от студ и когато вали сняг, робът нощем стоял на пост върху покрива. Минавали дни след дни, а покорният на царицината воля роб всяка нощ чакал условния сигнал. Чакала го и Клитемнестра. Но го чакала не за да посрещне мъжа си с ликуване — не! Тя била забравила мъжа си заради друг мъж, заради Егист, и замисляла гибел за цар Агамемнон в деня, когато той се завърне в родината си със славата на победител.