Била тъмна нощ. Ето вече започнал едва-едва да побледнява изток. Наближавало утрото. Изведнъж робът видял ярък огън на далечен планински връх. Това бил отдавна желаният сигнал.
Великата Троя паднала; Агамемнон скоро ще се завърне у дома си. Зарадвал се робът — свършва се вече дотегливото нощно бдение. Той побързал да отиде при Клитемнестра и да й съобщи радостната вест. Но била ли тази вест радостна за Клитемнестра?
За да не падне върху нея сянка от подозрение, Клитемнестра си дала вид, че и тя се радва на това известие, и като повикала робините, отишла да принесе боговете благодарствена жертва. А дълбоко в сърцето си си коварната Клитемнестра мислела как да погуби Агамемнон.
Стекли се и жителите на града в Агамемноновия дворец. Бързо стигнала и до тях новината, че е паднала най-сетне великата Троя.
Старейшините искали да посрещнат Агамемнон в двореца, макар че понякога ги обземало съмнение дали скоро наистина ще се завърне техният цар. Пристигналият вестоносец разпръснал тези съмнения; той съобщил, че Агамемнон вече не е далеч. Клитемнестра пак се престорила на зарадвана. Тя побързала да се прибере в двореца, уж за да приготви всичко за посрещането; но не да посрещне мъжа си се готвела тя, а да го убие.
Ето че се показал в далечината на колесницата си самият Агамемнон начело на своята победоносна войска. Воините вървели окичени с цветя и зеленина, а подир тях карали с коли несметна плячка и множество пленнички. До царя на колесницата му седяла печалната Приамова дъщеря, прорицателката Касандра. С високи викове народът посрещал царя. Излязла да го посрещне и Клитемнестра. Тя заповядала да постелят целия му път до двореца с червени килими. Тя посрещала Агамемнон, като че бил бог. Той дори се страхувал да не разгневи боговете, ако приеме такива почести. Като събул, сандалите си, Агамемнон тръгнал за двореца, а подир него вървяла коварната Клитемнестра, разказвайки му как го очаквала тя; колко е страдала поради разлъката си него; но при входа за двореца Агамемноновата жена се спряла и извикала:
— Зевсе! Зевсе! Изпълни молбата ми! Помогни ми да извърша това, което съм замислила!
След тези думи Клитемнестра влязла в двореца.
Гражданите се тълпели мълчаливо около двореца на Агамемнон. Тежко предчувствие за голямо нещастие ги потискало и те не се разотивали.
Изведнъж от двореца се чул ужасният предсмъртен вик на Агамемнон. Клитемнестра убила Агамемнон, когато той излизал от банята. Тя го заметнала с широко и дълго наметало, в което той се заплел като в мрежа и не можел да се защищава. С три удара на секира Клитемнестра убила мъжа си.
Клитемнестра излязла пред народа с окървавената секира в ръце, с дреха, опръскана с кръв. Всички граждани изпаднали в ужас от нейното престъпление, а тя се гордеела с него, като че била извършила голям подвиг. Но малко по малко и нея започват да я обземат угризения на съвестта; плаши я мисълта, че ще трябва да пострада за това убийство и че ще се яви неумолим отмъстител на Агамемнон.
Излязъл от двореца Егист. Той вече се бил облякъл в царските дрехи и бил взел царския жезъл в ръка. Страшно негодувание обхванало народа. Той щял да разкъса Егист, ако не го била защитила Клитемнестра. Сломените от гибелта на Агамемнон граждани постепенно започнали да се разотиват. А Егист и Клитемнестра си влезли в двореца, тържествувайки, че са заграбили властта, след като са извършили голямо злодеяние. Но не им било съдено да избягнат отмъщението; за тяхното злодеяние ги застрашавало жестоко наказание; то им било отредено от неумолимата съдба.
ОРЕСТ ОТМЪЩАВА ЗА УБИЙСТВОТО НА БАЩА СИ
Изложено според трагедията на Есхил „Хоефорите“.